О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№140
гр. София, 03.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч.гр. дело № 573/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. К. – С. и Р. Ж. С. и двамата от [населено място] , чрез адв. Е. С. срещу определение № 2827/24.11.2016г. по частно гражданско дело №2153/2016 г. на Варненския окръжен съд , г.о. 3-ти състав, с което се потвърждава разпореждането на В. в частта , с която отказва издаването на изпълнителен лист срещу [община] по реда на чл. 499,ал.2 ГПК и се отменя разпореждането на Варненския районен съд в частта, в която е постановено издаването на изпълнителен лист по реда на чл. 499,ал.2 ГПК на Г. и Р. С. срещу Б. Н. А. за разликата над 6 350 01 лв. до постановения от Варненския районен съд размер от 13 724,03 лв. и вместо него е отхвърлено искането на Г. Г. К. – С. и Р. Ж. С. за издаване по реда на чл. 499,ал.2 ГПК на изпълнителен лист срещу Б. Н. А. , като за разликата над 6 350 01 лв. до 13 724,03 лв., издаденият изпълнителен лист , е обезсилен.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Представя се изложение на основанията за неговото допускане до касационно обжалване по чл. 278,ал.4 ГПК във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната частна жалба Б. Н. А. изразява становище за недопустимост на касационната частна жалба , доколкото определението по издаването на изпълнителен лист по чл. 499,ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.Изразява съображения и за липса на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната частна жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд счита, че касационната частна жалба е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалването , но е процесуално недопустима, доколкото въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Издаването на изпълнителен лист по реда чл. 499,ал.2 ГПК представлява предвидена в закона възможност купувачът по публична продан на недвижим имот, от който в последствие е бил съдебно отстранен да се снабди с изпълнителен титул/ изпълнителен лист/ въз основа на специфично извънсъдебно основание – разпределението на сумите получени при проведената публична продан и на удостоверенията по чл. 498 ГПК. Доколкото в закона не е предвидено друго относно реда за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл. 499,ал.2 ГПК приложими са общите разпоредби за обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл. 407,ал.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба разпореждането за издаване на изпълнителен лист се обжалва в двуседмичен срок , който за молителя тече от връчване на разпореждането , а за ответника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение. Не е предвидена възможност въззивното определение, постановено по частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист или отказа за неговото издаване, да се обжалва пред касационната инстанция. Изводът, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист, в това число и по чл. 499,ал.2 ГПК, подлежи на обжалване само пред въззивната инстанция и това изчерпва инстанционния ред за обжалване, произтича и от сравнение с текста на чл. 407,ал.3 ГПК. Според тази разпоредба, когато изпълнителния лист се издава по реда на чл. 406,ал.2 ГПК/ въз основа на решенията, актовете и съдебно спогодителните протоколи на чуждестранни съдилища и арбитражи/, разпореждането се обжалва по общия ред. Следователно изключението за обжалване по общия ред е предвидено изрично само в посочените хипотези.С оглед на това не се налага обсъждането на въпроса дали въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 499 ГПК попада в хипотезите на чл. 274,ал.3 ГПК. Систематичното място на чл. 274,ал.3 ГПК, е в глава 21 ГПК на част Втора „Общ исков процес”ІІ и касае определенията, постановени в исковите производства.В случаите , при които се предвижда касационно обжалване и за други, уредени в ГПК производства, различни от исковото, това изрично е регламентирано / срвн. Чл. 396,ал.2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителното производство./ Доколкото в случая става въпрос за издаване на изпълнителен лист на специфично извънсъдебно изпълнително основание /разпределение на получените от публичната продан суми и удостоверенията по чл. 498,ал.1 ГПК/, в подкрепа на тезата за двуинстанционност на обжалването е разрешението, дадено в ТР №1/17.07.2001г. ОСГК ,според което производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание е двуинстанционно.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че с обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл. 499,ал.1 ГПК пред въззивната инстанция, инстанционнният контрол е изчерпан, поради което подадената касационна частна жалба срещу определението на Варненския окръжен съд по частно гражданско дело №2153/2016 г., е недопустимо. Последното се отнася и до постановеното частично обезсилване на издадения от първата инстанция изпълнителен лист , което няма самостоятелен характер, а е последица от въззивното определение относно размера на сумата, за която следва да се издаде изпълнителен лист.
Съобразно с изхода от настоящото производство, частните жалбоподатели Г. Г. К. – С. и Р. Ж. С. следва да заплатят на ответника по касационната частна жалба Б. Н. А. от [населено място], направените в производството разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 500 лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната частна жалба на Г. Г. К. – С. и Р. Ж. С. и двамата от [населено място] , чрез адв. Е. С. срещу определение № 2827/24.11.2016г. по частно гражданско дело №2153/2016 г. на Варненския окръжен съд , г.о. 3-ти състав.
ОСЪЖДА Г. Г. К. – С. и Р. Ж. С. от [населено място] да заплатят на ответника по касационната частна жалба Б. Н. А. от [населено място], разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: