О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София 30.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 867 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от Софийска градска прокуратура срещу решение № 3496 от 21.05.12г.по в.гр.дело № 3889/12г.на Софийски градски съд ,с което на С. С. С. е присъдена като обезщетение за неимуществени вреди сумата над 6 000 лв до размер на 15 000 лв ,ведно със законната лихва от 6.10.2009г.до окончателното изплащане, на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
. Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 -3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Застъпено е становище,че със същото са разрешени въпросите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата и относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви при определяне по-висок размер на обезщетението в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация С. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай обаче не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Касаторът е приложил две решения на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК, по приложението на чл.2 т.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД,за да обоснове твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос,но те са постановени по различни казуси при конкретна фактическа обстановка,която е преценена от решаващия съд при определяне размера на обезщетението.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
Въпросът следва ли решаващият съд в случай на допълнително присъдени суми като обезщетение за неимуществени вреди над размера,определен от първоинстанционния съд,да изложи собствени мотиви за допълнително присъдения размер обезщетение също не обосновава допустимост на касационното обжалване,тъй като в съответствие със задължителната практика / решение № 717 от 6.12.10г.по гр.дело № 232/10г.на ІV г.о.на ВКС ; решение № 715 от 5.11.10г.по гр.дело № 139/10г.на ІV г.о.на ВКС/въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал,за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора,за да достигне до свое собствено решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 3496 от 21.05.12г.,постановено по в. гр.дело № 3889/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.