4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София 4.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 781/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи,[населено място] подадена от процесуалния му представител- ю.к. К.Л., срещу въззивно решение № 1617 от 28.12.2009 г. по гр. дело № 655/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 5.01.2003 г. по гр.д. № 813/2000 г. в частта, в която исковете са отхвърлени спрямо Министерство на външните работи за сумата 18 1250 д.м., за периода 10.12.1998 г. до 19.09.2000 г. и в тази част е постановено ново, с което министерството е осъдено да заплати на М. Л. Ч. на основание чл.128 КТ сумата 18250 д.м., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 19.09.1997 г. до 31.07.1998 г. и сумата 432 д.м., представляваща лихва за забава на плащането на възнаграждението за периода 10.12.1998 г. до 19.09.2000 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд е направил извод за правоприемство между Д. бюро[населено място] и Министерство на външните работи въз основа на решение № 103/1999 г. на Министерски съвет, в което обаче не се съдържали такива данни. Съдът не изпълнил задължението си да укаже на ищцата- ответница по касационната жалба, че следва да докаже процесуалната легитимация и качеството на Министерство на външните работи на правоприемник на Дипломатическото бюро в Б.. В разрез с постоянната практика на съдилищата е постановеното осъждане на Министерство на външните работи да заплати на ищцата не разликата между дължимото и платеното вече на основание трудовия договор, а цялата сума, която съдът неоснователно е преценил, че е дължима. Представено е решение № 39 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 4526/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. и ТР № 77 от 19.12.1984 г. по гр.д. № 60/1984 г., ОСГК на ВС.
От ответницата М. Л. Ч. не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е осъдил Министерство на външните работи,[населено място] да заплати на Ч. на основание чл.128 КТ неплатено трудово възнаграждение за периода 19.09.1997 г. до 31.07.1998 г. в размер на 18250 д.м. и 432 лв.лихва за забава на плащането на възнаграждението, като е приел, че Дипломатическото бюро в Б. е било структура в Министерство на външните работи, а ангажираните от ответника неоспорени доказателства сочат на закриване на бюрото.
По поставения от жалбоподателя въпрос за разпределението на доказателствената тежест, свързано със задължението на съда да укаже на ищцата, че пасивната легитимация е факт, който се нуждае от пряко и пълно доказване, с оглед на това дали жалбоподателя е правоприемник на Дипломатическото бюро в Б., с което ищцата е била в трудово правоотношение през исковия период, за който се претендира неплатено трудово възнаграждение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решението по гр.д. № 4526/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че изводът за установена пасивната легитимация е изведен на основание чл.127, ал.2 ГПК /отм./, с оглед признанието на процесуалния представител на ответницата, а в ТР на ОСГК от 1984 г., че исканията и възраженията по делата срещу наследниците на лице, придобило доходи по чл.31,32, 33 или имущество по чл.35 ЗСГ /отм./ подлежат на доказване съобразно чл.127, ал.1 ГПК /отм./.
Изводът на въззивния съд, че Дипломатическото бюро в Б. е било структура на министерството, както и че последното е закрито е основан на събраните по делото доказателства. Дали с тях този факт е установен е въпрос свързан с правилността на решението, но не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречие на приетото в цитираните решения, че исканията и възраженията на страните подлежат на доказване съобразно чл.127 ГПК /отм./. Следва да се отбележи, че съгласно Устройствен правилник на Министерство на външните работи от 1999 г., приет на основание чл.42 от Закона за администрацията, както и Закон за дипломатическата служба /ДВ, бр.28 от 2007 г./ в структурата на министерството се включват и дипломатическите представителства на Р. България в чужбина. Задграничните представителства, каквито са и дипломатическите бюра по см. на Закона за дипломатическата служба са структурни звена на дипломатическата служба, която е под ръководството на министъра на външните работи. Въпросът за наличие или липса на доказателства за правоприемство между бюрото и министерството не се отразява на редовността на исковата молба, а на основателността на иска, за което съдът не е имал правомощия да дава указания.
По въпроса за обхвата на доказването и разпределението на доказателствената тежест, както сам представителят на жалбоподателя сочи в изложението съдебната практиката е непротиворечива и не се нуждае от промяна, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения материалноправен въпрос- може ли по предявен осъдителен иск съдът да не зачете вече заплатената част от претендираната сума е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1617 от 28.12.2009 г. по гр. дело № 655/2008 г. на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на Министерство на външните работи,[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: