Определение №140 от 7.4.2020 по гр. дело №3767/3767 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 140

София, 07.04. 2020 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3767/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
„Електроразпределение север“ АД чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Х. е обжалвал въззивното решение на Габровския окръжен съд № 156 от 10.07.2019г. по гражданско дело № 165/2019г. , с което са уважени предявените срещу него обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не попада в изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото по обуславящия иск – осъдителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответникът В. К. К. чрез процесуалния представител адв. Св.К. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, мотивирано с доводи за обоснованост и законосъобразност на постановения съдебен акт, предмет на касационното обжалване.
С обжалваното решение Габровският окръжен съд е потвърдил решението на Севлиевския районен съд № 89 от 20.03.2019г. по гр.д. № 892/2018г. , с което е осъден ответникът „Е. север“ АД да премахне поставените от него електрически проводници, преминаващи през имотите, собственост на ищеца В. К. К. намиращи се в [населено място], м.“К. баир“, представляващи новообразувани имоти № № ….. и ….. , както и да заплати на ищеца обезщетение за ползването на имота на основание чл.59 ЗЗД.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, препращайки към изводите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК поради липса на въззивни доводи срещу решението в тази част, че сега съществуващите в имота на ищеца усуканите проводници /положени частично направо на покрива на навеса на ищеца / , са били поставени на бетонните стълбове, собственост на ищеца и съществуващ в имота му, без да е изготвен и одобрен проект. При подмяната на кабелите респ. трасето на електропровода през м. март 2017г. , съществуващият бетонен стълб , който преди това не е бил част от електропреносната мрежа, е станал енергиен обект, свързващ усуканите проводници на мрежа ниско напрежение. Позовавайки се на практика на ВКС въззивният съд е приел, че разполагането на съоръжения в чужд имот, без да са спазени законоустановените правила на чл.64 ал.4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ , е неправомерно действие. За да възникне сервитутното право в полза на енергоразпределителното дружество, е било необходимо енергийният обект, възникнал през 2017г. да е бил изграден съобразно съответните технически изисквания за неговото поставяне и при спазване на действащия правен режим – ЗУТ. При неизпълнение на предвидените законни изисквания, за ответното енергийното дружество не е възникнало сервитутното право и този обект смущава правото на собственост на ищеца.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос: „Налице ли е неоснователно действие от страна на електроразпределителното предприятие при изместване на проводниците в имота на ищеца от дървен на стоманобетонов стълб при условие, че ответникът не е доказал, че при изместване на проводниците е изпълнена процедурата за създаване на сервитут на нов енергиен обект“. Този въпрос е от значение за делото, защото е изведен от решаващите изводи на съда. Независимо от това, той не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, което се поддържа от касатора. Няма противоречие между изводите на съда в обжалваното решение за предпоставките за възникване на сервитутно право за енергиен обект според разпоредбата на чл. 64 ал.4 от действащия Закон за енергетиката и цитираната от касатора съдебна практика – решение № 237 по гр.д.№ 621/2008г. на ВКС, трето г.о. ; решение № 807 по гр.д.№ 1081/2009г.на ВКС първо г.о. , решение № 20 по гр.д.№3514/2008г., първо и решение № 454 по гр.д.№ 467/2012г. на ВКС, първо г.о. Напротив, тази практика е съобразена от съда, който е направил разграничение между статута на заварени при приемането на ЗЕЕЕ/отм., действал в периода 1999 г. до 2004 г./ и новоизградени при действието на настоящия Закон за енергетиката енергийни обекти. В нито едно от представените решения не е направен извод също така, че е възможно преместването на енергиен обект при действието на ЗЕ без за това да е одобрен проект и да е издадено разрешение за строеж. Обратно, според практиката на ВКС за да възникне енергиен сервитут при действието на Закона за енергетиката, е необходимо допълнително учредяване на сервитутни зони срещу обезщетяване на собственика – решение № 97 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 5931/2013 г., ВКС, първо г.о.. Точно такива са изводите на въззивния съд, който е приел, че се касае за изградено при действието на ЗЕ съоръжение, за което не възниква енергиен сервитут по силата на закона. С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , тъй като по поставения въпрос е налице съдебна практика, която въззивният съд е съобразил и същевременно в изложението към касационната жалба не са развити доводи за необходимост създадената съдебна практика да бъде променена. Ето защо касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да се присъдят на ответника поисканите с отговора на касационната жалба разноски, които са в размер на 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 08.09.2019г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд № 156 от 10.07.2019г. по гражданско дело № 165/2019г.
Осъжда „Е. север“ АД ЕИК [ЕГН] да заплати на В. К. К. сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top