О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 15.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1202/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Г. Д. против решение №1077/11.06.2009г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №148/2008г. по описа на същия съд,с което е потвърдено решение №100/10.08.2007г. по гр.д. №563/2005г. по описа на Районен съд гр. А.,с която е отхвърлен иска за допускане до делба между М. Г. Д. и Д. В. М. на описаните в решението движимИ вещи,като горепосоченото решение на Районен съд гр. А. е отменено изцяло в останалата обжалвана част и изцяло допълнително решение от 21.11.2007г. по горното дело и вместо него е постановено:
допуска до делба между Д. В. М. и М. Г. Д. следните недвижими имоти:
-апартамент №16 в гр. А.,ул.”Ш”№20,вх. В,ет.2 с площ от 72,25кв.м,представляващо самостоятелен обект в описаната в решението сграда,ведно с прилежащите му две избени помещения №№63 и 64 и съответните идеални части от общите части на сградата,при квоти по ? идеална част за всяка от съделителките,
-самостоятелно жилище,състояща се от стая,кухненски бокс,коридор и санитарен възел,с площ 28,60кв.м,преустроен в такова от част от избен етаж на двуетажна жилищна сграда,посторена в УПИ ХІХ-925 по плана на гр. Ч. при описани в решението граници,при квоти 4/6 идеални части за Д. М. и ? идеална част за М. Д. ,
Със същото решение е отхвърлен иска за допускане до делба между М на апартамент в гр. А.,ул.”С”№2 вх. Б,ет.1 с площ от 61,52 кв.м,представляващо самостоятелен обект в описаната в решението сграда,ведно с прилежащото избено помещение №11 и припадащите се 3,92 ид.ч. от общите части на сградата и правото на стоеж,като на основание член 282 ал.2 от ГПК/отм/ е предоставено на съделителката Д до приключване на делбата ползването на съсобственото самостоятелно жилище,находящо се в гр. Ч.,а на съделителката М на горепосоченото основание е предоставено ползването до приключване на делбата на съсобствения апартамент №16 в гр. А.,ул.”Ш” №20 вх. В ет.2,като на основание член 282 ал.2 от ГПК/отм/осъжда М. Д. да заплаща на Д. М. до приключване на делбата ежемесечна сума в размер на 68,50 лева.
С подадената касационна жалба М. Д. обжалва въззивното решение в частта му,с която не се допуска до делба-апартамент №5,находящ с в гр. А. на ул.”С”№2,вх. В,етаж 1,като се иска отмяна на решението в тази му част.
Подадена е касационна жалба и от Д. В. М. срещу горепосоченото въззивно решение,в частта му с която е допуснат до делба при равни квоти-апартамент №16 в гр. А.,ул.”Ш”№20 ,вх. В,ет. Втори с площ от 72,25 кв.м,описан в решението,както и предоставянето на основание член 282 ал.2 от ГПК/отм/ на съделителката М до приключване на делбата-ползването на гореописания апартамент №16,а на съделителката Д съсобствено жилище в гр. Ч..
По касационната жалба на М. Д.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,решаван противоречиво в практиката на ВКС,а именно:при липсата на доказателства оборващи презумпцията по член 19 от СК за съвместен принос,въззивният съд е приел че имота,предмет на касационната жалба,е придобит с лично имущество на Д. М. Изложени са аргументи за това,че е изтекъл срока за предявяване на такова възражение,че не са представени писмени доказателства,които да оборят тази презумпция,поради което касаторът твърди,че не е налице трасформация на лично имущество,като се позовава на трайна съдебна практика на ВКС и прилага с изложението си решения на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
С мотивите си,относно частта от решението,предмет на касационната жалба подадена от М. Д. ,въззивният съд е приел,въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото,че е налице пълна трансформация на лични средства,с които е бил закупен процесния апартамент,след продажба на апартамент,закупен преди брака от Д. М. ,извършена с нот.акт 110/2002г.,което възражение е прието за доказано и с оглед на обсъдените и кредитирани от съда гласни доказателства по делото.
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК,правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение,трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,на въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението му. Видно от съдържанието на изложеното на касатора,липсва посочване на правния въпрос от значение за изхода на делото,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В същото са изложени касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
По жалбата на Д. В. М.:
С молба вх. №18405/17.08.2009г.,касаторът конкретизира основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената от него част-член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като твърди,че съдът не се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,в частта,която е предмет на подадената касационна жалба. Навеждат се аргументи в тази връзка,че съдът не се е произнесъл по нищожността на извършеното дарение с нот.акт №1346,нот.дело №2086/1994г.,като го е игнорирал като доказателство ,както и представената разписка от 14.11.1995г.
Освен,че касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,видно от съдържанието на изложението му,той твърди че няма произнасяне по такъв въпрос и необсъждане на цитирането в същото писмени доказателства,които по своя характер представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК. За да е налице тази хипотеза,законът изисква произнасянето на съда по правния въпрос,а не непроизнасянето както се твърди в изложението на касатора,да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1077/11.06.2009г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение-Хгр.с.,постановено по гр.д. №148/2008г. по описа на същия съд,в обжалваните му части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: