ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1400
София, 03.11.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 449 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк.Р. като процесуален представител на Е. Б. Е. АД П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 01.ІІ.2011г. по в.гр.д. № 3213/2010г.
Ответникът по касационната жалба О. Б. З. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Пловдивския РС от 15.Х.2010г. по гр.д. № 1821/2010г., с което са уважени предявените от О. З. срещу Е. Б. Е. АД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца със заповед № 239/30.ХІ.2009г. от длъжността „автомонтьор” на основание чл.325 т.9 от КТ е незаконно. С представеното ЕР на ТЕЛК № 1689/26.VІІІ.2009г., установяващо 91% неработоспособност на ищеца поради хронична И. и неподходящност на изпълняваната от него работа на здравословното му състояние, е доказан първият елемент от хипотезата по чл.325 т.9 от КТ. Ответникът, обаче, чиято е била тежестта, не е доказал наличието на втория елемент – липса на подходяща друга работа. Не са представени доказателства какви са били другите свободни длъжности за трудоустроени към момента на уволнението и кои длъжности за трудоустроени са били преценявани от ТЕЛК в решение № 2309/28.Х.2009г., както и за това какви други свободни длъжности е имало към момента на уволнението, дали ищецът не е могъл да ги изпълнява и дали те не съответстват на промененото му здравословно състояние, като кръгът на снвободните длъжгности не следва да бъде ограничен от списъка за трудоустроени, а е следвало да се излезе и извън него. Според заключението на в.л. д-р А. е било уместно да се обсъждат и други две длъжности за трудоустроени – „технически сътрудник – картотекар” и „отчетник”, за които вещото лице не се е произнесло дали са подходящи поради непредставяне на длъжностни характеристики за тях, които данни внасят съмнение в наличието на втория елемент от хипотезата по чл.325 т.9 от КТ.
В изложението на Е. Б.Е. АД по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивния съд се произнесъл по въпроса „следва ли при прекратяване на трудово правоотношение по чл.325 т.9 от КТ при преценка дали има друга подходяща за здравословното състояние на работника длъжност работодателят да ограничи преценката само до списъка с работни места, подходящи за трудоустрояване, приет на основание чл.315 от КТ /при условие, че такива места са определени от работодателя по надлежния ред/ или той следва да излезе извън този списък, като се вземат предвид всички длъжности по щатното разписание на предприятието” в противоречие с практиката на ВКС /а не решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от КТ, както се твърди, тъй като се сочат две решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 и следв. от ГПК/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай релевираният от касатора в изложението му единствен материалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото. Това е така с оглед на обстоятелството, че произнасянето по него от въззивния съд е обусловило само един от няколкото направени от него сами по себе си решаващи изхода на спора изводи – че не са представени доказателства какви са били другите свободни длъжности за трудоустроени към момента на уволнението и кои длъжности за трудоустроени са били преценявани от ТЕЛК в решение № 2309/28.Х.2009г., както и че е било уместно да се обсъждат и други две длъжности за трудоустроени – „технически сътрудник – картотекар” и „отчетник”, за които вещото лице не се е произнесло дали са подходящи поради непредставяне на длъжностни характеристики за тях, които данни внасят съмнение в наличието на втория елемент от хипотезата по чл.325 т.9 от КТ, въпроси във връзка с които касаторът не е поставил като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като ги извлече от изложението /или от касационната жалба/. Освен това, с представените решения /№ 266/24.ІІІ.2010г. по гр.д. № 814/2009г. ІІІ ГО е № 278/01.ІV.2010г. по гр.д. № 1002/2009г. ІІІ ГО/ не се обосновава и твърдяното разрешаване на поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС – в тези решения няма произнасяне по релевирания по настоящото дело въпрос. В първото предмет на разрешаване е въпросът ”кои обстоятелства са решаващи за преценката имало ли е при работодателя длъжност, която работникът би могъл да заеме според предписанието по влязло в сила експертно решение за трудоустрояване, съответно за кои обстоятелства от значение за основанието по чл.325 т.9 от КТ са необходими специални знания и ангажиране на заключение на вещо лице” с оглед установеното по казуса от фактическа страна, че с влязло в сила експертно решение на Н. е предписано трудоустрояване на друга конкретна длъжност по щата на работодателя, обявена по чл.315 от КТ и свободна, но на ищеца не е било предложено заемането й поради продължаващото оспорване от работодателя на нейната подходящност. Във второто решение предмет на разрешаване е въпросът „следва ли преди извършването на уволнение по чл.325 т.9 от КТ работодателят да предложи друга подходяща работа на работника при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност и трябва ли работадателят да установи, че при него няма друга подходяща работа, която същият е съгласен да заеме, при липса на списък за трудоустроени лица”.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 600лв. разноски за касационната инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, № 131 от 01.ІІ.2011г. по гр.д. № 3213/2010г.
ОСЪЖДА Е. Б. Е. АД [населено място] да заплати на О. Б. З. от [населено място] 600лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: