О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1400
София, 30.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1056/2009 година и за да се произнесе съобрази следното
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 413 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 358/2008 г. на Пловдивски окръжен съд в производство по чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на съсобственото на страните дворно място, представляващо УПИ * в кв.46 по плана на гр. П., кв. “Х”, като дял І-ви се представя за ползване на Д. З. К. и П. З. К., а дял ІІ-ри- на П. К. Я. и Р. К. Я..
С. Д. К. и П. К. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като определеният за реално ползване дял от ответниците не съответства на правото им на собственост върху дворното място.
Относно допустимостта на касационното обжалване считат, че въззивното решение е в противоречие с постоянната практика на Върховния съд по съществения за делото въпрос какви принципи следва да се спазват при разпределяне ползването на съсобствен имот, в който страните имат отделни жилищни сгради, а отделно от това са застроили части от имота със стопански и други помощни сгради. Считат освен това, че постановените две противоречиви решения от въззивния и първоинстанционния съд също обосновават допустимост на обжалването. Като се има предвид, че касаторите се позовават на отделни решения на ВС, поддържаното от тях основание за допустимост на касационното обжалване следва да се квалифицира само по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да се произнесе настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че страните са съсобственици на имота при дялове 4/5 ид.ч. за Д. и П. К. и 1/5 ид. ч. за П. и Р. Я. , като всяка група съсобственици има и по една жилищна сграда, а също така ползва и второстепенните стопански постройки, които е изградила. За да възприеме вариант първи от заключението на техническата експертиза, показан на л.55 от първоинстанционното дело, въззивният съд е изложил съображения, че той съответства на правата на собственост на страните в дворното място, съобразена е собствеността върху наличните жилищни сгради и достъпа до тях, както и фактическото ползване на второстепенните постройки.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че материалноправните въпроси, които се поставят от касаторите, действително са съществени за изхода на делото, тъй като предпоставят начина на разпределение и ползване на съсобствения имот. Въпреки това обаче представените решения по конкретни казуси, с които са се занимавали ВС или ВКС не сочат да е налице такова противоречие със съдебната практика, което да дава основание за допускане на касационното обжалване.
В р. № 1* от 30.09.1975 г. по гр.д. № 1161/ 75 г. на І г.о. и р. № 39 от 10.01.1977 г. по гр.д. № 2401/ 76г. на І г.о. се разглеждат случаи, при които страните имат в съсобственото дворно място и лични второстепенни постройки, като е възприето разрешението, че заетата от постройките площ следва да се включи в площта, предоставена за ползване на този съсобственик. От мотивите към обжалваното решение видно, че по този начин е разпределил ползването и въззивният съд, като в частите на двете групи съсобственици е включил и ползваните от тях второстепенни постройки. Следователно съдът е съобразил един от основните принципи, утвърдени в съдебната практика по този род дела, поради което твърдението за противоречие с този принцип е неоснователно и не обосновава допустимост на касационното обжалване.
Решения № 1323/ 25.10.1984 г. по гр.д. № 484/84 г. на ІV г.о., р. № 1819/ 8.12.94 г. по гр.д. № 1704/ 93 г. на ІV г.о. и определение № 175/ 30.12.1976 г. по гр.д. № 2180/76 г. на І г.о. касаят въпроса за допустимостта на иска по чл.32, ал.2 ЗС при съсобствени имоти, застроени с две или повече жилищни сгради, които са индивидуална собственост и режима на дворното място- дали то е само обща част на етажна собственост или има предназначение да задоволява и стопанските нужди на съсобствениците. Въззивният съд е действал в съответствие с тази практика, тъй като е установено, че дворното място следва да се разпредели по реда на чл.32, ал.2 ЗС, а не като обща част по чл.40 ЗС.
По изложените съображения следва да се приеме, че представените решения не обуславят допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Относно противоречието в решенията на въззивния и районния съд следва да се посочи, че те въобще не могат да обосноват допустимост на касационно обжалване, тъй като са постановени в едно и също производство.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 358/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: