О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1401
гр.София, 08.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6291/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Й. И. П. и К. Й. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1563 от 22.07.2014 г. по гр.д.№ 1269/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д.№ 391/ 2013 г. и по този начин всеки от жалбоподателите е осъден да заплати на К. И. И. по иск, квалифициран по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, по 15 000 евро, получени на отпаднало основание – развален предварителен договор от 09.09.2008 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите повдигат процесуалноправния въпрос за допустимостта със свидетелски показания да се установява изменение на писмен договор и материалноправния въпрос допустимо ли е неизправна страна по двустранен договор да упражни правото да го развали едностранно при условията на чл.87 ЗЗД. Поддържа, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 155/ 13.10.2010 г. по търг.д.№ 1113/ 2009 г., ІІ т.о., решение № 424/ 01.06.2010 г. по гр.д.№ 1211/ 2009 г., ІV г.о.).
Ответната страна К. И. оспорва жалбата като поддържа, че няма противоречие между обжалваното решение и решенията на ВКС, на които касаторите се позовават. По процесуалноправния въпрос излага още, че въззивният съд е обсъдил свидетелските показания не във връзка с изменението, а с неизпълнението на договора. По материалноправния въпрос заявява, че възможността неизправна страна да развали договора не е обсъждана в цитираното решение на ВКС и че в практиката по този въпрос няма спор.
`Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд приел за установено по делото, че ищецът и ответниците са страни по предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ответниците се задължили да продадат, а ищецът да купи дружествени дялове при цена 80 000 евро. При сключване на договора били платени 30 000 евро, а остатъкът трябвало да бъде броен до 07.11.2008 г. В срок 24 часа от окончателното плащане ответниците трябвало да прехвърлят дяловете, но до такова плащане не се стигнало. Като се позовал на свидетелските показания по делото, съдът приел, че през юни 2009 г. страните по договора се срещнали и преговаряли за изпълнение на задълженията по него, но окончателен договор не бил сключен, тъй като продавачите настоявали за увеличаване на продажната цена. При тези факти съдът посочил, че и двете страни по договора са неизправни, но неизправността им не е пречка да се упражни правото на разваляне на договора. Ответниците са във виновно неизпълнение, тъй като са отказали да сключат окончателен договор при предварително уговорените условия. Ищецът е упражнил валидно правото си да развали договора и има право да получи даденото въз основа на него, тъй като основанието за даването е отпаднало с обратна сила.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият от жалбоподателите процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е постановил в акта си, че е допустимо със свидетелски показания да се установява изменение на писмени съглашения между страните, нито фактически е достигнал до такъв резултат. Съдът изрично е посочил, че обсъжда показанията, защото не е налице забрана по чл.164 ал.1 ГПК и доколкото с тях се установява наличието на неизпълнение на писмено поетите с договора задължения (а не тяхното изменение). Поради това въпросът дали е допустимо със свидетели да се установява изменение на писмен договор, въпреки несъгласието на една от страните по делото, няма отношение към обжалваното решение и не го обуславя.
Материалноправният въпрос обуславя решението, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представеното от касаторите решение № 424/ 01.06.2010 г. по гр.д.№ 1211/ 2009 г., ІV г.о., не разрешава този въпрос, с него касационният съд е уеднаквил практиката по разграничаване на правните последици от оттегляне на договор за поръчка и тези на развалянето на такъв договор. В това решение касационната инстанция не е дала обвързващо тълкуване за това, какви са предпоставките за разваляне на двустранните договори поради неизпълнение. Произнасяне по тези предпоставки има в необвързващите мотиви на решението, но и то не е в противоречие с приетото в обжалваното въззивно решение. Съставът на ВКС е посочил, че за валидно упражняване на правото на разваляне трябва кумулативно да е налице неизпълнение и то да е виновно. Не е прието, че само изправна страна може да отправи валидно изявление за разваляне на договора, поради което не може да се направи както извод както за разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС, така и такъв за наличие на противоречива съдебна практика по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1563 от 22.07.2014 г. по гр.д.№ 1269/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: