О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1401
гр.София, 18.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1030 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ОУ”С”, с. М., обл. Пазарджик, против решението от 11.11.2008г., постановено по гр.д. №464/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, с което след като е отменено решението от 07.12.2006г. по гр.д. №1155/2006г. на Пазарджишки районен съд, са уважени предявените от Л. Т. К. от гр. П., срещу ОУ”С” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Л. Т. К. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено решението на първоинстанционния съд, са уважени предявените от Л. Т. К. срещу ОУ”С” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата е незаконосъобразно поради нарушение на чл.189, ал.1 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът дали поведението на ученика следва да бъде съобразявано при съобразяване на тежестта на наказанието с извършеното нарушение на чл.129 от ППЗНП от учителя, е решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение от 09.02.2007г. по н.д.а.х. №105 на Пазарджишки районен съд, с което К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.1 от НК и във връзка с чл.78А, ал.1 от НК е освободена е от наказателна отговорност за извършеното престъпление и й е наложено административно наказание – глоба. Позоваването на това решение не може да обоснове противоречива практика на съдилищата, тъй като касае наказателната отговорност и преценката на тежестта на наказанието с тежестта на престъплението се извършва съобразно разпоредбите на НК, докато разглежданият случай касае дисциплинарната отговорност и преценката на тежестта на дисциплинарното наказание с тежестта на дисциплинарното нарушение. Отделно от това, видно от приложените мотиви на решението, наказателния съд също е отчел поведението на ученичката.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.189, ал.1 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, в съответствие с която въззивният съд е съобразил обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, включително поведението на ученичката.
Неоснователно се поддържа от касатора, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и по отношение на нормата на чл.129 от ППЗНП. Въззивният съд е решил въпроса за характера на нормата в смисъла, поддържан и от касатора и е приел, че нарушението й е сериозно, но с оглед на данните по делото е приел, че тежестта на дисциплинарното нарушение не е такава, че да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като е имал предвид обстоятелствата, при които е извършено, цялостното поведение на ищцата при осъществяване на трудовите й функции, както и дисциплинарното й минало, и че е охарактеризирана като много добър професионалист.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на производството по допускане на касационното обжалбане не се поставя на обсъждане молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение, която не е и придружена от документ за внесена парична гаранция по специалната сметка на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.11.2008г., постановено по гр.д. №464/2008г. на Пазарджишки окръжен съд,
по касационна жалба на ОУ”С”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: