О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1402
гр.София, 08.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6367/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Н. П. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 364 от 21.07.2014 г. по гр.д.№ 493/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Хасковски районен съд по гр.д.№ 2338/ 2013 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против П. И. С. иск, квалифициран по чл.55 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 000 лв (частично от вземане в общ размер 25 000 евро), дадена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2008 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест относно истинността на подписа върху частен документ, когато оспорващият твърди, че е подписал документ с различно съдържание и не следва ли оспорващият да докаже положителния факт на подписването на различен договор. Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение по т.д.№ 1/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС), а при условията на евентуалност – че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна П. И. С. не взема становище.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд приел за установено по делото, че ищцата и ответника са съставили двустранно подписан документ, в който текстът е разположен на две отделни страници. На първата страница се съдържа уговорка за бъдещо прехвърляне от ответника към ищцата на собственост върху недвижим имот, както и декларация, че продажната цена от 25 000 евро е платена изцяло и в брой от ищцата на ответника. Подписите обаче са положени не на тази, а на втората страница, която съставлява електрофотографско копие и не е отпечатана на лазерен принтер като първата. Поради това съдът приел за установено, че двата листа са комплектовани като един документ допълнително и не доказват сключването на твърдяния от ищцата договор, поради което отхвърлил иска.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият от жалбоподателката процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. Решаващите мотиви на въззивния съд се свеждат до това, че след преценка на външните недостатъци на документа (чл.178 ал.2 ГПК) той не може да бъде счетен за пълно доказателство за сключването на договор при твърдяните от ищцата условия. Фактическите констатации на въззивния съд не могат да бъдат контролирани в производството по чл.288 ГПК. Когато решава да допусне ли касационно обжалване, Върховният касационен съд проверява само правните разрешения на въззивния съд при установените от него факти. От правна страна съдът не е извел, че ответникът не носи доказателствена тежест за установяване на положителния факт какъв договор е сключил с ищцата. Той е постановил, че ответникът не оспорва подписа си, но че той е положен на страница, която не съдържа конкретно твърдяните от ищцата условия. Поради това въпросът носи ли доказателствена тежест ответника е неотносим към постановеното решение и по него обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 364 от 21.07.2014 г. по гр.д.№ 493/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: