О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1402
гр.София, 18.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1070 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. с. ., срещу решение от 07.05.2009г., постановено по в.гр.д. №237/2009г. на Пазарджишки окръжен с. , в частта, с която е оставено в сила решението от 30.09.2008г. по гр.д. №2390/2007г. на Пазарджишки районен с. , с което са уважени предявените от П. Щ. Щ. от гр. П., срещу О. с. . искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. Щ. Щ. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен с. , състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от П. Щ. Щ. срещу О. с. . искове за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползан платен годишен отпуск за периода 01.09.1999г. – 24.11.2004г. в размер на 9141,04лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2006г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД -сумата 1099,68лв.
Въззивният с. е приел, че ищцата има право на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, по съображения, че е имала право на платен годишен отпуск въпреки и независимо от това, че поради системни нарушения на служебните си задължения е била лишена от възможността да ползва този отпуск. Приел е, че неспазването от ищцата на разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗСВ/отм./ не е правоизключващ факт, който би я лишил от правото на платен годишен отпуск. Приел е, че разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗСВ/отм./ регламентира единствено обстоятелствата, свързани с ползване на годишния отпуск към един определен момент.
Касаторът релевира следните въпроси: въвежда ли нормата на чл.195, ал.1 от ЗСВ/отм./ допълнителни условия за възникване на правото на отпуск на съдиите; дали нормите на чл.190, ал.1 и чл.195, ал.1 от ЗСВ/отм./ са специални по отношение на чл.115 от КТ, регламентиращ правото на платен годишен отпуск като субективно право на всеки работник или служител и регламентиращ размера на този отпуск; какви са последиците от системно виновно неизпълнение на служебните задължения, поради които и съгласно чл.195, ал.1 от ГПК не е ползван платен годишен отпуск, за правото на платен годишен отпуск и за обезщетението за неползван платен годишен отпуск.
Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за развитие на правото.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен с. подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът счита, че релевираните въпроси са от значение за развитие на правото. Липсва обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно разпоредбите на чл.190, ал.1 и чл.195, ал.1 от ЗСВ/отм./, тъй като в съдебната практика не е имало колебание, че разпоредбите на КТ намират субсидиарно приложение за неуредените в ЗСВ/отм./ въпроси относно отпуските на съдиите и прокурорите, включително приложението на чл.155, ал.1 от КТ – относно субективното право на платен годишен отпуск на всеки съдия или прокурор. Правото на отпуск е период от време, през който съдията или прокурорът се освобождава от задължението да работи по правоотношението си, като правоотношението продължава да съществува. В специалния закон – чл.190 ЗСВ/отм./, е уреден размерът на годишния платен отпуск и редът за разрешаване на ползването му. Разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗСВ/отм./, съгласно която съдиите и прокурорите не могат да ползват отпуск, преди да изготвят своите актове и да върнат делата, които са им възложени, освен при временна нетрудоспособност, регламентира единствено обстоятелствата, свързани с ползване на годишния отпуск към един определен момент.редбата на КТ намира приложение и в случаите на прекратяване на правоотношението и за съдията или прокурора възниква право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Липсва санкционна разпоредба в специалния закон, която да дава основание за налагане на такава имуществена санкция в случаите на дисциплинарно уволнение. За системното неизпълнение на служебните задължения възниква основание за провеждане на дисциплинарно производство с налагане на дисциплинарно наказание, но то не рефлектира върху правото на платен годишен отпуск, респ. на правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение. С оглед изхода на производството по допускане на касационното обжалбане не се поставя на обсъждане молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение, която не е и придружена от документ за внесена парична гаранция.
По изложените съображения Върховният касационен с. , състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от от 07.05.2009г., постановено по в.гр.д. №237/2009г. на Пазарджишки окръжен с. , по касационна жалба на П. Щ. Щ..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: