О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1404
гр.София, 04.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1292/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. Н. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 41/ 2011 г. по гр.д.№ 990/ 2010 г. в частта му, в която след като е отменено решение на Панагюрски районен съд по гр.д.№ 188/ 2009 г., е постановено, че вина за прекратяване на брака между жалбоподателката и П. К. Б. имат и двамата съпрузи и е разпределено между двамата ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], като на П. Б. е предоставено ползването на първия жилищен етаж, на Д. Н. е предоставено ползването на втори жилищен етаж, а общо на двамата съпрузи е предоставено ползването на кухнята на първи жилищен етаж.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване (инкорпорирано в касационната жалба) са изложени пространни съображения, обосноваващи противоконституционността на института по допускане на касационното обжалване. Единственият формулиран правен въпрос, относим за спора, касае ползването на семейното жилище. Според жалбоподателката, в противоречие с ППВС № 12 от 28.11.1971 г. съдът е разпределил ползването, въпреки че отношенията между съпрузите са нетърпими. На това основание моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация П. Б. оспорва жалбата. Развива съображения, че жалбоподателката не е поставила правни въпроси, имащи значение за изхода от спора и че въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС. Моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
По въпроса за конституционосъобразността на института за допускане на касационно обжалване вече се е произнесъл българският Конституционен съд (решение № 4 от 16.06.2009 г. по к.д.№ 4 от 2009 г.). Това е единственият орган, оправомощен да тълкува по обвързващ начин конституционните разпоредби и след като същият е постановил, че ограничаването на касацията според критериите по чл.280 от ГПК не противоречи на Конституцията, излагането на повече съображения в тази насока е безпредметно.
Що се касае до въпроса може ли да се разпредели ползването на семейното жилище между бивши съпрузи, чиито отношения са конфликтни, то той не обуславя въззивното решение. В него от фактическа страна е прието, че отношенията между съпрузите са търпими и позволяват съвместното обитаване на едно жилище. В производството по чл.288 от ГПК други факти не могат да бъдат приети. Касацията се допуска според това, как въззивният съд е отговорил на поставените пред него правни въпроси. Не обуславя решението въпроса може ли да се разпредели ползването между съпрузи с нетърпими отношения, след като такъв въпрос от съда по същество не е разрешаван (той е разрешил правния въпрос за ползване на неподеляемо семейно жилище между съпрузи с търпими отношения). Поради това по поставения от жалбоподателката въпрос касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските в касационното производство,у които са претендирани в представения отговор на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 41/ 2011 г. по гр.д.№ 990/ 2010 г.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. да заплати на П. К. Б. сумата 150 лв (сто и петдесет лева) – разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: