3
О П Р Е Д Е Л Е Н И
№ 1405
София, 09.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5327 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 101 от 12.06.2014 година по гр.д. № 123/2014 година на Силистренски окръжен съд е потвърдено решение № 77 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 1967/2013 г. на Силистренски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Д. Я. от [населено място], [община] против Народно читалище „Х. С.-1940”, [населено място], [община]. В решението е прието за установено, че въз основа на трудов договор от 01.01.2009 г., ищцата е работела на длъжност „работник библиотека” при читалището в [населено място]. Със заповеди от 18.04.2012 г. и 24.01.2013 г. са и били наложени дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение” Със заповед № ДН-02 от 05.09.2013 г. трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения, изразяващи се в отсъствие от работното място на 10.06.2013 г. от 8,15 ч. до 8, 35 часа и закъснение за работа от 5 минути на 10.07.2013 г. Прието е, че наложената санкция е несъразмерно тежка за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина (отсъствие от двадесет минути и петминутно закъснение, осъществени в рамките на два последователни календарни месеца), които нарушения не са довели до сериозни последици за читалището; не са препятствали нормалния трудов процес (няма оплаквания от читатели, които да са останали необслужени поради отсъствието и), поради което уволнението е отменено като незаконно извършено в нарушение на чл. 189, ал.1 КТ; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Народно читалище „Х. С.-1940”, [населено място], [община] се поддържа, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 2010 г. ОСГТК ВКС): в кои случаи нарушаването на режима на работното време обуславя налагането на дисциплинарно уволнение; съставлява ли злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име отправянето на писмени заявления и сигнали от служител до различни институции за допуснати нарушения в предприятието и компетентен ли е съдът да налага дисциплинарни наказания или да изменя наложеното от ръководителя. Посочени са решение № 563 от 26.06.1988 г. по гр.д. № 466/1988 г.; решение № 909 от 16.12.1992 г. по гр.д. № 753/1992 г. и решение № 138 от 05.03.1990 г. по гр.д. № 893/1990 г.на ІІІ г.о на Върховния съд на Република България.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Я. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Силистренски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос относно дисциплинарното нарушение злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му не е обуславящ изхода на делото. Процесното дисциплинарно наказание не е наложено за нарушение по чл. 187, т. 8 КТ, нито по чл. 190, т.4 КТ, поради което въпросите за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име са неотносими към правния спор.
Няма основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие със съдебната практика и по въпроса относно компетентността на съда по трудов спор за дисциплинарно уволнение. В производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съдът е отменил уволнението като незаконно извършено в рамките на правораздавателната си власт по трудови спорове, поради което не е налице и твърдяното противоречие с решение № 138 от 05.03.1990 г. по гр.д. № 893/1990 г. на Върховния съд на Република България, съгласно което съдът не е компетентен да налага дисциплинарни наказания или да изменя наложеното от работодателя.
Липсва противоречие и с възприетите от съда изводи по приложението на чл. 189, ал.1 КТ и тези в решение № 563 от 26.06.1988 г. по гр.д. № 466/1988 г. на ІІІ г.о на Върховния съд на Република България, в което е прието, че за дисциплинарно наказание закъснение или преждемревенното напускане на работа, допуснати три пъти в рамките на календарен месец може да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. В обжалваното въззивно решение съдът е отменил дисциплинарното наказание не с оглед броя на допуснатите нарушения, а предвид маловажността им за трудовия процес и ненастъпили за работодателя вредни последици, констатирайки несъразмерност между тежестта на нарушенията и на наложеното наказание, поради което противоречие по приложението на чл. 190 КТ и чл. 189 КТ не е налице.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 КТ на ответницата по касация следва да се присъдят направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 350 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат Д. С. от С. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 12.06.2014 година по гр.д. № 123/2014 година на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА Народно читалище „Х. С.-1940”, [населено място], [община] да заплати на Д. Д. Я. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 350 (триста и петдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: