3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1406
гр.София, 28.02.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о.,в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1100 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника адвокат Ж. Г. срещу въззивно решение № ІІ-62 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 544/2011 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 185 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 7229/2010г. на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. А. И. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.128, ал.2 КТ за заплащане на сумата 8 308.82 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.януари 2009 г. до м. октомври 2009 г. и в тази част е постановено друго, с което жалбоподателят е осъден да заплати на И. И. сумата 8308.82 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м. януари 2009 г. до м. октомври 2009 г. и мораторна лихва в размер на 1 562.61 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса как се установява размера на трудово възнаграждение, когато ищецът твърди, че съгласието относно размера на посоченото в трудовия договор трудово възнаграждение е привидно. Поддържа, че по този въпрос има противоречива практика, като се позовава на решение № 980 от 15.10.2008 г. по гр.д. № 840/2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1715 от 5.02.2004 г. по гр.д. № 1019/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът И. А. И. чрез пълномощника си адвокат Р. Р. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че за исковия период страните са били във валидно трудово правоотношение, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, че жалбоподателя-ответник е неизправна страна, тъй като не е заплащал пълния размер на уговореното трудово възнаграждение. Прието е, че действителният размер на уговореното месечно трудово възнаграждение е 1500 лв., а не както е посочено в трудовия договор. Изведен е извод, че подписаното от страните споразумение има характер на обратно писмо и с него се установява уговореното действително трудово възнаграждение, което е различно от вписаното в трудовия договор.
При тези данни формулираният от жалбоподателя въпрос е от значение за изхода на делото, но по него не е формирана противоречива съдебна практика. Твърденията, че съгласието в договора относно размера на трудовото възнаграждение, е уговорено привидно, предполага опровергаване на съдържанието на документа. В. съд е приел, че подписаното от страните споразумение има характер на обратно писмо и с него е опровергано съдържанието на трудовия договор относно размера на трудовото възнаграждение. В представените от жалбоподателя решения на Върховния касационен съд не се съдържа отговор на въпроса какви са допустимите доказателствени средства за опровергаване съдържанието на частен документ.В решение № 980 постановено по гр.д. № 840/2006 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че при липсата на доказателства за уговорен размер на трудовото възнаграждение между страните следва да намери приложение гаранционната норма на чл.245, ал.1 КТ. Поради това не може да се направи извод, че повдигнатия в изложението въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. В решение № 1715 по гр.д. № 1019/2002 г. на ВКС, съставът на ІІІ г.о. се е произнесъл по въпроса свързан с удръжките, които работодателят следва да направи за Д. и ДОО и дължимостта им като трудово възнаграждение. Този въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд относно действителният размер на уговореното между страните трудово възнаграждение и в този смисъл не е обуславящ за изхода на делото. Поради това съдът намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса намерил разрешение в цитираното решение на ВКС.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и няма основания за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се присъждат разноски на ответника по касационната жалба, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-62 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 544/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: