О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1406
София 06.12.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4548 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Х. К. чрез пълномощник адв.Н. А. срещу решение № 461 от 15.03.13г.,постановено по в.гр.дело № 2335/12г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1716 от 26.04.12г.по гр.дело № 4952/10г. на Пловдивския районен съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск по чл.19 ал.3 ЗЗД против З. /ЗАЕ/АД – Пловдив за обявяване за окончателен предварителен договор от 24.01.1996г.за продажба на право на строеж на жилище – апартамент от изграждащата се по реда на ПМС № 32/83г.жилищна сграда- жилищен блок № в[жк],намираща се в терена на поземлен имот № 353,с идентификатор ,целият с площ от 2694 кв.м. в [населено място], [улица],ведно с избено помещение № ,таванско помещение № ,както и 1.268% ид.части от общите части на сградата.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите : погасяване правото на иск по давност води ли до недопустимост на иска и до прекратяване на производството,а не до отхвърлянето му; от кой момент започва да тече погасителната давност по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД; ако предмет на договора у вещното право на строеж,което не е реализирано и не е погасено,може ли да се иска обявяването на договора зца окончателен до момента,в който това право съществева.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] Пловдив моли да не допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че правото на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за ищеца е погасено по давност.Давностният срок за предявяването на иска за обявяване за окончателен предварителния договор за продажба на правото на строеж е започнал да тече от крайния момент,в който е следвало да бъде построен апартамента и предаването му – 20 месеца след сключване на договора,т.е.от датата 24.09.97г.От този момент ,с факта на неизграждане на обекта,предмет на договора,за ищеца е възникнало правото да иска обявяването за окончателен договорът на продажба на правото на строеж,което е изтекло на 27.09.2002г.,докато исковата молба е подадена на 16.04.2010г.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
На въпроса от кой момент започва да тече погасителна давност на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД е даден отговор в решение № 286 от 28.09.11г.по гр.дело № 1055/10г.на ВКС,ІІІ г.о.;решение № 204 от 8.05.06г.по гр.дело № 1196/05г.на ВКС,ІІ г.о.; решение № 72 от 6.03.12г.по гр.дело № 443/11г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен и по отношение на него се прилага общата погасителна давност от пет години; Съгласно чл.114 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск на всяка от страните да иска сключване на окончателен договор; Когато в предварителния договор е уговорен срок, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19,ал.3 ЗЗД се поражда с настъпване (изтичането) на срока, в който е следвало да се сключи окончателният договор, когато не е уговорен срок, правото на иск се поражда от момента на сключване на договора.Обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС,а е постановено в съответствие с нея.В разглеждания случай е безспорно,че апартаментът,предмет на предварителния договор,не е построен.Изводите на въззивния съд,че е налице продажба на бъдеща вещ и че по принцип няма пречка да се предяви иск за обявяване за окончателен договора за продажба на правото на строеж,но в случая това право е погасено по давност, не са в отклонение от задължителната практика.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при наличието на съдебна практика по поставения въпрос.
В Тълкувателно решение № 1/11г.на ОСГК на ВКС е прието,че давностният срок по чл.67 ЗС започва да тече от момента,в който договорът за учредяването му породи действие,независимо от всякакви последващи прехвърляния.С оглед на това разрешение дори и за трансформираното право на строеж срокът е изтекъл,поради което третият въпрос,посочен в изложението,в който се поддържа,че правото на строеж не е погасено,не е от значение за изхода на спора по конкретния казус.
Процесуалноправният въпрос: ако исковата претенция е погасена по давност дали делото подлежи на прекратяване или на отхвърляне на иска се поставя за първи път пред касационната инстанция и не е разрешаван от въззивния съд.По въпрос,който не е обусловил правните изводи на въззивния съд касационно обжалване не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 461 от 15.03.13г.,постановено по гр.дело № 2335/12г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.