1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1406
гр.София, 09.12.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и петнадеседат година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5591 описа за 2015год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.06.2015г. по гр.д.№438/2015г. , с което АС София е уважил частично иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД..
Жалбоподателят Е. С. И. и К. Й. И., чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото
Ответникът К./К./, чрез процесуалния си представител поддържа,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решеине.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение в частта, с която е отнет лек автомобил „М. ”, сумата 50 000 лв. от продажбата на л.а. „М. ”,; сумата 20 000 лв. от продажбата на л.а. „А. ”, сумата 21 200 лв. от продажбата на л.а. „А. както и в частта, в която, Е. и К. И. са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на в размер над 5 557,33 лева до 9 565 лева и в частта в която са осъдени да заплатят разноски на Комисията за сумата над 7 616 лева до 11820 лева, е отхвърлил предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество иск за отнемане на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД на сумите от продажба на посочените леки автомобили. Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която са отмети два поземлени имота в [населено място] , както и е лек автомобил марка „Ф. У.” ; лек автомобил марка „Ф. Г.”, рег. и парични средства по картова сметка в лева в размер 12 890 лева; парични средства по картова сметка в евро в размер 1000 евро, с левова равностойност 1955, 83 лева
Установено е по делото, че на 21.08.2000г. с влязло в сила определение от същата дата, постановено по нохд № 144/2000 г. на РС – Свиленград, с което е одобрено постигнато споразумение между Районна прокуратура- С. е Е. С., с което последният е признат за виновен в това, че на 25.05.2000 г., около 03,30 часа на ГКПП К. А., на път от Р Т. за Б., като шофьор на камион пренесъл през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците оръжие – два броя ловни гладкоцевни пушки на обща стойност 400 лева, като на основание чл.242, ал.1, б.”г”, вр. Чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му е наложена глоба в размер 1000 лева, както и кумулативно наказание глоба в размер 2000 лева и на основание чл.242, ал.7 НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението – два броя ловни пушки. Установено е също така, че на 11.01.2002 г. с влязла в сила присъда № 258 от 12.12.2001 г., постановена по нохд № 278/2001 г. по описа на РС – Свиленград, Е. С. е признат за виновен в това, че на 06.06.2001 г. около 15,00 часа на ГКПП К. А., на път от Р Т. за Р. и Х. с товарен автомобил, собственост на фирма, пренесъл през границата на РБългария, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери, на обща стойност 60 053,50 лева, поради което и на основание чл.242, ал.1, б.”д” НК и чл.54 НК, е осъден на лишаване от свобода за 8 месеца и му е наложена глоба в размер 2000 лева, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и на основание чл.242, ал.7 НК е отнет в полза на държавата предмета на контрабандата на обща стойност в размер 60 053, 50 лева, като е отнето в полза на държавата и превозното средство, послужило за превозване на контрабандата.
Установено е по делото, че за проверявания период от време жалбоподателите са придобили в режим на съпружеска имущества общност по възмезден начин подробно описаното в мотивираното искане на Комисията имущество, с част от което по-късно са се разпоредили.
Установено в процеса е, че разходите на ответниците за проверявания период са в размер 6 949,92 минимални работни заплати, а доходите им възлизат на 1954,41 минимални работни заплати, тоест налице е разлика в размер 4 995,51 минимални работни заплати. Съдът е счел, че в случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, последващите трансформации и всички други установени факти, може да се направи извод, че съществува връзка между престъпното деяние по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД/отм/ и само част от имуществото, чието отнемане се иска.Прието е, че периода, в който са извършени двете престъпления, основателно навежда на предположението, че средствата, с които ответниците са придобили имуществото си след 2001г. е от престъпната дейност на ответника за това имущество съдът е приел, че не е установен законен източник за придобиването му, поради което и искането на комисията, в тази част е основателно.
Съдът е изложил съображения за това, че внесеният на 06.08.1998 г. на името на Е. С. л. а.„М. ”, с цена 297 730 неденоминирани лева е придобит със законни средства, тъй като по това време жалбоподатерлят като шофьор към дружество, извършващо международни превози , е получавал възнаграждение във валута, с което е придобил процесния автомобил. Същият извод съдът е направил и за следните леки автомобили: внесения на 27.10.1998 г. л.а. марка „А. , с цена 9 068 700 неденоминирани лева, който е продаден на 15.02.1999 г. за сумата 20 000 000 неденоминирани лева; внесения на 21.07.1999г. л.а.„М. „, цена, съгласно митническата декларация – 67 217 лв., както и за „А. ” с цена по митническа декларация 30 270 лв., продаден на 18.11.2003 г. за сумата 21 200 лв. При тези доказателства съдът е счел, че което искането на Комисията за отнемане на това имущество, на стойност 105 700 лева е неоснователно и го е отхвърлил.
Съдът е счел, че доколкото съпругата е получила доходи в размер на около 4800 лева за целия проверяван период, то същата няма принос в придобиването на процесното имущество по смисъла на чл.10 от ЗОПДИППД/отм/.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК за да обосноват допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е разрешил правни въпроси от значение за спора: при наличие на законни доходи от страна на съпруга, който не е вършил престъпна деаност може ли да се приеме, че липсва принос в придобиване на имуществото, представляващо СИО и предмет на отнемане по ЗОПДИППД/отм./, какъв е количествения критерий при определяне на това дали по отношение на съпруга, който не е извършил престъпление е установен или не паричен принос при придобиване на имущество, представлявощо СИО, предмет на отнемане. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК Представят решение от 29.06.2012г. по гр.д.№1445/2011г., ІІІ г.о. в което е даден отговор на въпроса за връзката между придобиването на имущество , подлещжащо на отнемене, с периода на извършване на престъпление , като е прието, че принос по смисъла на чл.10 ЗОПДИППД/ отм/ на съпруг не може да се изразява в грижи за домакинството и децата , подлещжащо на отнемене, с периода на извършване на престъпление, решение от 29.10.2010г. по гр.д.№1116/2009г., ІV г.о. на ВКС, в който е даден отговор на въпроса за това кога е налице връзката мжду престъпната дейност и придобитото имущество подлежащо на отнемане по ЗОПДИППД/отм./.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси и на сочените от тях основания. В практиката на ВКС, изразена в представените от жалбоподателите решения и решение от Решение от 20.07.2012г. по гр.д.№2639/2014г., ІV г.о. на ВКС, се приема, че съпружеска имуществена общност е имуществото, придобито по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи /чл. 19 СК от 1985 г., отм. и чл. 21 СК от 2009г./. Приема се, че нормата на чл. 10 ЗОППДИППД повелява отнемане на онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, но за което е оборена презумпция за принос на другия съпруг или, това е личното имущество на извършителя. В случая съдът, при приложение менно на трайна установената практика е преил, че принос на съпругата в придобиването на имуществото не е установен.
Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед нейното коригиране.
На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на Комисията сумата 6 274 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 04.06.2015г. по гр.д.№438/2015г. на АС София.
ОСЪЖДА Е. С. И. и К. Й. И. да заплатят на К./К./ сумата 6 274 лева юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: