4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1407
гр.София, 04.11.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N619 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 31.01.2011г. по гр.д.№875/2010г. на ОС София, в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.200 КТ за сума над 4000 лева до 7000лева – обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване и 500 лева за имуществени вреди от професионално заболяване.
Жалбоподатеката М. Г. Г. поддържа, че със същото е даден отговор на материаланоправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма], в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на ищцата 4 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „вегетативна полиневропатия на горните крайници – средна степен”, ведно със законната лихва от 17.11.2009 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 7000 лева, както и за заплащане на сумата от 500 лева – обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от разходи за лекарства за периода от 01.01.2007г. до 01.12.2009г., ведно със законната лихва от 18.05.2009г. до окончателното изплащане.
Съдът е приел, за установено, че ищцата работи по трудово правотношение при ответника от 04.05.1989г. до момента. Взел е предвид, че от представените по делото експертно решение на ТЕЛК № 1797 /17.11.2009 г., протокол за извършено проучване на професионална болест от 04.08.2009 г. и съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищцата страда от заболяването „вегетативна полиневропатия на горните крайници – средна степен”, което е признато за професионално и е определена 40 % намалена работоспособност за срок до 01.11.2011г. Съобразил е доказателствата по делото-писмени и гласни и е счел, че професионалното заболяване на ищцата причинява болки, страдания и битови неудобства.
Преценявайки доказателствата по делото в съвкупност съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество, като предвид възрастта на ищцата, характера на заболяването „вегетативна полиневропатия на горните крайници – средна степен „, степента на причинените от увреждането болки и страдания и интензитета им и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, съдът е счел, че сумата от 4 000 лв. ще обезщети ищцата за претърпените неимуществени вреди. В останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 7 000 лв. съдът е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил, като с оглед разпоредбите на чл. 84, ал. 3 и 86, ал. 1 ЗЗД е присъдил законната лихва върху сумата 4 000 лв. от 17.11.2009 г., когато е потвърден професионалният характер на заболяването, до окончателното й изплащане.
Съдът е приел, че е неоснователен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от 500 лева – разходи за лекарства в резултат на заболяването за периода 01.01.2007 г. до 01.12.2009 г., тъй като професионалното заболяване на ищцата й е причинило временна неработоспособност, но по делото не се установи за този период ищцата да е закупила лекарства и да е претърпяла имуществени вреди.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че в решението е даден отговор на материалноправен въпрос за критериите, които следва да се имат предвид от съда при прилагате разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решения на въззивни съдилища, в които при различна фактическа обстановка са определяни различни размер на обезщетения.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК по поставеният в изложението въпрос за критериите за “справедливо обезщетение”. В решението е даден отговор в съответствие със задължителната практика, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1650/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1716/2009г. ІІІ г.о на ВКС и решение по гр.д.№697/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, в които се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането , начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяване, загрозяване и пр. От това обаче не следва, че като съобразяват едни и същи, изведени по тълкувателен път критерии за справедливост при обосновката на обезщетението по размер, при съблюдаване на разясненията по ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС№4/23.12.1968г. съдилищата дават противоречиви разрешения. Размерът на обезщетението в конкретна сума не е признак за противоречие между решенията на съдилищата по различни дела, когато съобразно конкретните случаи, при изследване на релевантните за това обстоятелства, са взети предвид съответните факти, свързани със загубата на близък човек. Щом не се касае нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма, нито за отклонение на въззивния съд от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД, принципно указани в цитираните постановления, не може да се приеме поддържаната теза за необходимост от допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 31.01.2011г. по гр.д.№875/2010г. на ОС София, в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.200 КТ за сума над 4000 лева до 7000лева – обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване и 500 лева за имуществени вреди от професионално заболяване, по жалба на М. Г. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: