1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1407
гр.София, 06.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5513 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., чрез процесуалния му представител адв.И. С., срещу въззивно решение №1033/11.06.2013г. постановено по възз.гр.д.№985/2013г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено Решение №351/31.01.2013г. по гр.д.№14863/2012г. на РС- Пловдив, в частта, с която е отхвърлен искът за осъждане на П. на РБ да заплати на жалбоподателя на осн.чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до размера на сумата 10 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 14.05.2012г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд, досежно несправедливия размер на определеното за моралните вреди обезщетение от 2 000 лева. Иска се неговото увеличаване, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, до претендираната с исковата молба сума от 10 000 лева.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значим правен въпрос – „за справедливостта на размера на присъденото обезщетение по чл.52 ЗЗД и неговата връзка с преценката на съда на съвкупния доказателствен материал по делото”. Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в решения по реда на чл.290 ГПК на състави от ВКС – основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК ответната страна П. на РБ не е представила писмен отговор и не е взела становище по подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Повдигнатият въпрос не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Въззивният съд е приел, че образуваното против Г. Г. наказателно производство е продължило почти две години, престъплението, за което му е било повдигнато обвинение е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, но приложената мярка за неотклонение е „подписка”. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици в личната и социалната сфера на личността, след анализ и преценка на събраните доказателства, на ищеца е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, като претенцията за разликата до сумата 10 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не обуславя основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 291 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата, преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
Видно от изложеното справедливостта, дефинитивно определена в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е обусловена от преценката на конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл размера на паричното обезщетение за морални вреди зависи от особеностите на конкретния случай и за различните случаи той не е еднакъв.
С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение, което в настоящото производство не може да бъде проверявано за необоснованост. Разрешението на формулирания в изложението към касационната жалба правен въпрос, дадено от въззивния съд, е в съответствие с константното тълкуване на приложимия закон в задължителната за съобразяване съдебна практика на ВС и ВКС.
Предвид изложеното, не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1033/11.06.2013г., постановено по възз.гр.д.№ 985/2013г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.