О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1408
София 04.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 332 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. П. чрез адв.Р. М. против решение № 448 от 29.10.10г.по в.гр.дело № 559/10г.на Окръжен съд – Враца,с което е потвърдено решение № 233 от 9.03.09г.и допълнително решение № 877 от 26.11.09г.,постановени по гр.дело № 2245/08г.на Районен съд- Враца.Прогласена е нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен между Т.”К.-92”с.Голямо Бабино чрез председателя си Н. М. М. в качеството на продавач и И. Г. П. – купувач,оформен с нот.акт № 40 ,том І,рег.№ 655,н.дело № 22/2006г.по описа на нотариус № 006 с район на действие РС-Враца.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-разрешени от въззивния съд материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че договорът от 20.01.06г. за покупко-продажба на процесния имот между председателя на Т.”К.-92”с.Голямо Бабино Н. М. и купувачът И. Г. П. е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие,тъй като е сключен два дни след прекратяване дейността на кооперацията и обявяването й в ликвидация с решение на Врачанския окръжен съд от 18.01.06г.Към релевантния момент – 20.01.06г.съгласие за извършване на продажбата е следвало да даде ликвидатора П. П.,а не Общото събрание на кооператорите.Изложени са съображения,че въпреки последващото заличаване с решение № 1192/8.06.06г.на В. на вписаното в регистъра на кооперациите прекратяване на Т.”К.-92”с.Голямо Бабино с ликвидатор П. П.,към 20.01.06г.същият е имал единствено представителна власт да сключва разпоредителни действия,които правомощия черпи както от разпоредбата на чл.43 ЗК,така и от оповестително-защитното действие на вписаното в този момент обстоятелство в Търговския регистър.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В изложението не е мотивирана нито едната от двете хипотези.Въпросът относно действието на вписването в Търговския регистър по отношение на третите лица не е от значение за точното приложение на закона и не е свързан с необходимост от тълкуване,тъй като постоянната практика на ВКС приема,че вписването в търговския регистър има оповестително действие спрямо третите лица.В този смисъл е решение № 122 от 3.11.09г.на ВКС по т.д.№ 122/09г.на І т.о.на ТК,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е прието,че от деня на вписването вписаните обстоятелства се считат за известни и на тези трети лица,но които преди това те не са били известни.Или оповестителното действие на вписването може да бъде окачествено като необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства.
С оглед на изложеното следва да се приеме,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 448 от 29.10.10г.,постановено по в. гр.дело № 559/10г.на Окръжен съд – Враца по жалба на И. Г. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.