ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1408
София,09.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3990 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния му представител адв.Д. Г. срещу решение № 582 от 23.3.2015 г по в.гр.дело № 4656/14 на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 5482/22.7.2014 г по гр.дело № 1890/13 г на СГС като са отхвърлени предявените от [фирма] срещу частен съдебен изпълнител П. И. М. с рег. 845 на камарата на частните съдебни изпълнители искове по чл.74 ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители във вр.чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на бездействие, изразяващо се в несъбиране на вземане по изпълнително дело № 20108450400070/2010 г в размер на 64 223, 64 лв главница, 659, 48 лв лихва за забава от падежа до 12.1.2010 г и разноски в размер на 1285 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба П. И. М. чрез процесуалния си представител адв.М. А. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържат, че касационната жалба е неоснователно, а въззивното решение-правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
С обжалваното въззивно решение съдът е приел следното : на 9.2.2010 г, СРС, 31 състав е издал изпълнителен лист по гр.дело № 5213/10 г, видно от който [фирма] и М. К. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата 64 223, 64 лв-главница, 659, 48 лв лихва за забава за времето от 19.1.2010 г до окончателното плащане, както и сумата 1285 лв разноски.Въз основа на издадения изпълнителен лист и подадена от кредитора молба е образувано изпълнително дело № 20108450400070/2010 г по описа на ЧСИ П. М..В молбата управителят на [фирма] изрично е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, овластявайки го да извършва всички предвидени в закона способи за принудително изпълнение като сам определи изпълнителните способи, чрез които да събере вземането. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 1.3.2010 г, разпореждането за образуването е от 2.3.2010 г, като на същата дата са изпратени запорните съобщения до посочените от взискателя трети задължени лица, както и са изискани справки от НОИ за вписаните трудови договори, по които М. К. е страна ; от КАТ за притежаваните от длъжниците моторни превозни средства ; от Службата по вписванията [населено място] за притежаваните от длъжниците недвижими имоти ; от НАП за декларираните доходи, притежавани търговски обекти и др.При това положение въззивният съд е обосновал извод за липсата на противоправно бездействие от страна на ЧСИ, което да се намира в причинна връзка с невъзможността на взискателя да удовлетвори вземането си чрез насочване на принудителното изпълнение върху имуществото на длъжниците.Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя /сега касатор/, че е налице забава в изпращане на запорното съобщение до Агенцията по вписванията, с което ЧСИ е наложил запор върху притежавания от М. К. дружествен дял от [фирма], което е позволило на К. да прехвърли дружествения си дял на трето лице.Приел е, че нормата на чл.517 ал.1 от ГПК предвижда, че запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията.Запорът се вписва по реда на вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър.В процесния случай се насочва изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник, в която хипотеза ЧСИ връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в него, като след изтичане на три месеца, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.Ако дружеството изплати на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 от Търговския закон, искът за прекратяване се отхвърля, а в противен случай съдът прекратява дружеството, след което пристъпва към ликвидация.Ако извършеното от съдружника разпореждане с притежавания от него дружествен дял е противопоставимо на взискателя, то същият няма да може да предяви иск за прекратяване на дружеството, съответно няма да може да се удовлетвори от заплатената от последното сума, която съответства на припадащата се на съдружника част, респ. от стойността на ликвидационния му дял.Приел е, че в настоящия случай е налице особеност, тъй като съдружника и дружеството, в което същия има участие са солидарно задължени спрямо взискателя, което означава, че прехвърлянето на дружествения дял не рефлектира по никакъв начин върху възможността на кредитора да се удовлетвори, тъй като на самостоятелно основание може да насочи изпълнение върху имуществото на [фирма].Освен това дружеството е било обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му, тъй като не е разполагало със парични средства или имущество, от което да се удовлетворят всички негови кредитори.Въззивният съд е приел за неоснователно и оплакването на жалбоподателя за наличие на бездействие от страна на ЧСИ, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за проучване на имущественото състояние на длъжника в периода, в който делото е било висящо пред него, което е довело до невъзможност на взискателя да насочи изпълнение върху недвижими имоти, които К. е придобил по наследство : апартамент м [населено място], на [улица] ет 4 и идеални части от ПИ, целият с площ от 566 кв.м на същия административен адрес.Съдът е приел, че в деня на образуване на изпълнителното производство, ответникът е разпоредил да се изиска справка от Службата по вписванията-гр.София относно притежаваните от двамата длъжници недвижими имоти, но с оглед естеството на придобивния способ- наследяване по закон, въз основа на който длъжникът К. е придобил собствеността върху върху жилищния имот следва, че единствената възможност за ЧСИ да установи този факт е само в случай, че лицето е декларирало този имот пред съответната местна данъчна служба, каквито данни по делото няма.Отделно от това с молба от 23.7.2010 г визскателят е предприел действия по десезиране на ЧСИ П. М., което е допълнителен аргумент, че след тази дата за ответника не е съществувало задължение да предприема допълнителни действия, които са включени в обхвата на задължението му по чл.18 от ЗЧСИ.Предвид изложеното предявените искове по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ вр.чл.45 от ЗЗД са приети за неоснователни и отхвърлени.
По заявените касационни основания.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
По отношение на касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК в изложението касаторът подържа следното : „ в настоящия момент е налице противоречива практика на съдилищата, касаеща казуси с предмет отговорност на ЧСИ по ЗЧСИ и по-конкретно в случай на неизпълнение на възложените му правомощия по реда на чл.18 от ЗСЧС, при действие или бездействие, довело до причиняване на имуществени вреди.Съдебните състави не са сезирани често с подобен род казуси, а в случаите когато са предявени искове с такъв предмет, съдилищата се произнасят с противоречиви решения.Поради това настоящия правен спор следва да се разгледа от ВКС, тъй като не е налице еднозначна съдебна практика.Същата следва да се уеднакви, с оглед обективиране на единни критерии, които да улеснят преценката на съда по такъв вид казуси.“
Тази формулировка не дава възможност на състава на ВКС да извлече конкретен и ясен материално или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил крайния изход на спора.Следователно не е налице главната предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Не е налице и допълнителната такава, доколкото в тази хипотеза касаторът е длъжен с изложението да представи съществуващата противоречива практика.Такава няма приложена, не се й твърди съществуването на конкретни влезли в сила актове на съдилищата.
Поради това следва да се приеме, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице.
Относно заявеното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК съдът намира следното :
Касаторът подържа, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото са следните въпроси, които са съществени и са обусловили крайния изход на въззивното решение :
1/След упълномощаване по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, частния съдебен изпълнител следва ли да бъде изрично овластяван от взискателя за извършването на всеки способ за принудително изпълнение срещу длъжника и носи ли отговорност в случай на неизпълнение на задълженията по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, касаещи действие или бездействие, довели до причиняване на имуществени вреди на взискателя по изпълнителното дело.
2/Бездействал ли е ЧСИ като не е преместил изпълнителното дело към друг ЧСИ една година след депозиране на молбата за преместване на изпълнителното дело,въпреки че с писмена резолюция е разпоредил преместването.Може ли ЧСИ да не премести изпълнително дело към друг ЧСИ след постъпила молба на взискателя, поради неизплатени такси в изпълнителното производство и длъжен ли е ЧСИ да уведоми взискателя за наличието на такива неизтплатени такси.
3/ След упълномощаване на ЧСИ по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ и постъпила впоследствие молба за преместване на делото длъжен ли е ЧСИ да извършва изпълнителни действия до фактическото преместване на същото.
Поставените три въпроса нямат отношение към мотивите на съдебното решение и не са залегнали в него, съответно не са оказали влияние върху постановения резултат. Те са зададени хипотетично и не са съобразени със задължителните указания на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК.Въпросите касаят основателността на предявените искове и преценката на събрания по делото доказателствен материал, поради което обсъждането им във фазата на селекция на касационната жалба е недопустимо.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение.
Липсват доказателства за сторени от ответника по касация разноски в това производство поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 582 от 23.3.2015 г по в.гр.дело № 4656/14 на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.