1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1409
С., 10.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 733 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. П. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК-Л., против въззивно решение № 89 от 11.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 123/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 40 от 30.01.2012 г. на Ловешкия районен съд, постановено по гр.д. № 1804/2011 г., и са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1и т. 2 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Поставените въпроси са за приложението на чл. 329 КТ, а именно задължен ли е работодателят да извърши подбор в случаите, при които се съкращава дадена длъжност, чийто трудови функции преминават в друга длъжност със сходни трудови функции, както и за приложението на чл. 266, ал. 1 ГПК. Не е представена противоречива съдебна практика по поставените въпроси, така както изисква приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г., т. 3. Не е обосновано и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея и по основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално намаляване обема на работата в резултат на което работодателят е изготвил по-малък щат като се премахва единствената щатна бройка „механик автотранспорт”, заемана от ищеца, поради което работодателят не е бил длъжен да прави подбор между ищеца и работник, заемащ сходна, но не идентична длъжност, тъй като задължението за подбор съществува само при премахване на част от бройките за еднакви длъжности, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, е законосъобразна.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос в изложението за допускане на касационно обжалване е от значение за изхода на спора, но той е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно нея при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности/трудови функции/, както и при установено намаляване обема на работата, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика съдът е приел, че в случая е налице реално намаляване обема на работата, но се съкращава единствена щатна длъжност, независимо, че част от трудовите функции, но не основните такива преминават към друга длъжност, в която хипотеза прекратяването на трудовото правоотношение се предшества от подбор по преценка на работодателя и няма задължителен характер. Наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 266, ал. 1 ГПК не е обусловил изхода на спора, поради което не е налице общото основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това въззивният съд е приел, че необходимостта от събирането на исканите от въззивника работодател доказателства се мотивира с липсата на конкретни указания на районния съд относно твърдените от страните факти, за които не са сочили доказателства/чл. 146, ал. 2 ГПК/, както и на основание чл. 7, ал. 1 ГПК, поради неизясненост на делото от фактическа и правна страна.
По същество изложените твърдения са за неправилно приложение нормата на чл. 329 КТ от въззивния съд и се отнасят до правилността на обжалваното решение като са посочени допуснати грешки на съда довели до нарушаване на закона и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е настоящия случай по изложените по-горе съображения.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 11.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 123/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, ГО, по касационната жалба с вх. № 2938 от 18.05.2012 г. на С. П. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: