О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1409
София 04.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 135 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. А. чрез адв.П. М. срещу решение № 174 от 30.11.10г.,постановено по в.гр.дело № 396/10г.на Окръжен съд – Ямбол.С него е отменено решение № 98 от 20.08.10г.,постановено по гр.дело № 407/09г.на Районен съд-Елхово и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения на основание чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД иск от К. Д. А. против [община] за заплащане на сумата 3166.60 лв платена такса за предоставени му за ползване през 2008г. 1583.30 дка пасища и мери в землището на [населено място].
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване – противоречиво разрешаване на спора от първата и втора съдебни инстанции .В самото изложение се съдържат оплаквания за неправилност на решението.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [община] моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправния въпрос,обусловил правните изводи на въззивния съд и разрешаван противоречиво от съдилищата- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.За пълнота обаче следва да се отбележи,че не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения,даващи противоречиви разрешения по обусловящи изхода на делото въпроси.Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика,тъй като актовете,в които са обективирани не са влезли в сила.
Изложените аргументи по съществото на спора касаят правилността на въззивното решение и биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 30.11.10г.,постановено по в.гр.дело № 396/10г.на Окръжен съд –Ямбол по касационната жалба на К. Д. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.