ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1409
София, 09.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4259/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. И. от [населено място] срещу решение от 12.5.2014 г, постановено по гр.дело № 2238/14 г на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „Г” състав, с което е отменено решение от 28.10.13 г на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 70 състав по дело № 23178/13 г и са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. С. И. срещу Г. ” на Министерство на вътрешните работи искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 от КТ за сумата 3 409, 71 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба „Г. ” на Министерството на вътрешните работи със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима.
От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.Между страните липсва спор, че в периода 6.11.2008 г-14.12.2009 г ищецът е работил по трудов договор в Министерство на извънредните ситуации на длъжност „главен специалист” в отдел „Аварийно спасителни дейности” в ТД Гражданска защита-област К. на Г. „Н. служба Гражданска защита”.Със заповед № ЧР-01-2365/14.12.2009 г на Председателя на комисията, съгласно заповед № Р 63/3.8.2009 г на МС на основание ПМС № 190/30.7.2009 г трудовото правоотношение на И. е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ.С решение № 79-89 от 3.1.2011 г, постановено по гр.дело № 8103/2010 г на СРС, Второ ГО, 79 състав, потвърдено с решение от 10.10.2011 г по гр.дело № 5904/2011 г на Софийски градски съд, Четвърто „В” отделение е отменено уволнението на Г. И., извършено на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ, същият е възстановен на преди заеманата длъжност „главен специалист, спасител” в отдел „Аварийно спасителни дейности” на Т. дирекция „Гражданска защита”, обл.К. към Г. дирекция „Н. служба „Гражданска защита” на Министерство на извънредните ситуации.Със заповедта, чиято отмяна по реда на чл.344 ал.1 т.1 от КТ се иска- № 584 от 16.4.2013 г трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ, поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ е законосъобразно, тъй като са налице елементите от фактическия състав на това уволнително основание.Приел е, че от 1.1.2011 г е влязла в сила заповед № 1з-3097 от 29.12.2010 г, издадена от министъра на вътрешните работи за утвърждаване на класификатора на длъжностите в МВР.Съгласно посочения Класификатор Раздел А.2-Държавни служители със средно образование, /каквото притежава ищеца/, Изпълнителски персонал в Г. дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” за специфичните наименования при категориите държавни служители в МВР за осъществяване на спасителна дейност били предвидени длъжностите „младши инструктор” и „командир на екип”-категория А и „старши спасител”, „водач на специален автомобил 1-ва степен”, „спасител” и „водач на специален автомобил 2-ра степен” категория Е-полицай /пожарникар/, спасител по смисъла на чл.170 ал.2 т.6 от ЗМВР. Съгласно последната разпоредба държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват държавна служба в категории.При тези факти, съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че функциите и задачите на длъжността на ищеца „главен специалист, спасител” са били запазени и след извършените при работодателя преобразувания, както е била запазена и дейността по защита от бедствия, осъществявана по места, в страната. Към момента на възстановяването на ищеца на преди заеманата длъжност, съгласно Класификатора от 1.1.2011 г такава за заемане по трудово правоотношение не съществува, а е определена за заемане от държавен служител и трудовото правоотношение с И. не би могло да бъде запазено.Приел е, че влязлото в сила съдебно решение по чл.344 ал.1 т.2 от КТ възстановява уволнения работник на преди заеманата от него длъжност по трудово правоотношение, като последното не се трансформира в служебно.Възникването на служебното правоотношение е обусловено от други изрично предвидени в ЗМВР предпоставки, които не са относими към трудовоправния спор по чл.325 ал.1 т.12 от КТ.Приел е също, че в Класификатора няма посочени за заемане по трудово правоотношение длъжности от изпълнителския персонал в Г. дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” за осъществяване на спасителна дейност.При това положение уволнението на И., извършено със заповед № 584/16.4.2013 г на директора на Г. дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ е намерено за законосъобразно, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител.
В изложението на касационните основания по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил, че „при постановяване на решението съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно :
1/Допустимо ли е при неизяснен въпрос относно длъжността на ищеца на базата на предположения да се приеме, че неназована в заповедта за прекратяване на трудовия договор длъжност е определена за заемане от държавен служител.
2/ Позволяват ли чл.153, чл.154 ал.1, чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от ГПК недоказани и неконкретизирани факти да бъдат поставени в основата на решаващите изводи на съда- в случая не става ясно за коя от длъжностите в Класификатора става дума.
3/ Позволяват ли чл.297 и чл.298 от ГПК да бъдат пренебрегнато от съда решение, което е свързано с подобен казус между същите страни.
4/ Допустимо ли е съдът да придава обратна сила на правна норма, когато това не е предвидено в закона.
Посоченото касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице.Така формулираните въпроси : изяснено ли е как се наименова длъжността, определена за заемане по служебно правоотношение ; недоказани и неконкретизирани ли са фактите, поставени в основата на изводите на въззивния съд ; същият пренебрегнал ли е решение по друг трудов спор между страните, касаят единствено правилността на съдебното решение, а не предпоставките за селекция на касационната жалба.Доводи за неправилност на съдебния акт са ирелевантни в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК са предмет на производството по чл. 290 и сл. ГПК-виж чл. 293, ал. 2 ГПК.Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства.Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда.Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК.Отделно от това следва да се отбележи, че касаторът не е формулирал ясно и точно въпрос, по който да се извърши селекция на постановеното решение, а единствено е изброил определени законови разпоредби /чл.153, чл.154 ал.1, чл.235 ал.2, чл.236 ал.2 от ГПК чл.297 и чл.298 от ГПК/.При липсата на конкретно поставен и ясен въпрос настоящата инстанция не би могла да обоснове извод липсва ли съдебна практика или такава е налице и е необходимо да бъде актуализирана. В съответствие със задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 9.2.2010 г на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г в производството по чл.288 от ГПК съдът може само да доуточни, но не и да формулира въпроси, когато това не е сторено ясно и точно в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК, както е в настоящия случай.
Последният поставен от касатора въпрос относно това „допустимо ли е да бъде придадено обратно действие на разпоредба, въвеждаща изискване за заемане на длъжност по служебно правоотношение, лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер”.Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е осъждан за престъпление от общ характер, но не това е обосновало извода на въззивния съд за законност на атакуваното уволнение.Въззивният съд се е позовал на това, че са налице всички елементи от фактическия състав на приложеното уволнително основание, като въпроса осъждането на ищеца съставлява ли пречка за заемане на длъжността не е обусловило крайните му изводи и не е от значение за изхода на спора.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.5.2014 г, постановено по гр.дело № 2238/14 г на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „Г” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.