6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 10.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2417 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на третото лице помагач и ответник по обратния иск [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Я. срещу решение № 384 от 27.12.2012г. по в. т. дело № 517/2012г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение. С въззивния съдебен акт след отмяна на решение № 885 от 01.06.2012г. по т. дело № 637/2011г. на Окръжен съд Варна, търговско отделение ответникът ЗАД [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 32 212,56 лв. – дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Плавателни съдове – покрпиване на всички рискове“ по застрахователна полица № 0600040090001 от 20.06.2009г. за причинени имуществени щети на застрахован плавателен съд – Моторна яхта RZI, рег. № Вн 7580, модел 290 Sundacer в резултат на настъпило застрахователно събитие на 11.09.2009г. ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 30.03.2011г. до окончателното й изплащане, сумата 4 390,80 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.10.2009г. до 29.03.2011г. и сумата 5 754,20 лв. – разноски за двете съдебни производства. Със същото решение е осъдено третото лице помагач и ответник по обратния иск [фирма], [населено място] да заплати на ищеца по обратния иск ЗАД [фирма], [населено място] същата главница в размер 32 212,56 лв. – дължимо застрахователно обезщетение по договор от 20.06.2009г. за факултативно презастраховане относно застрахователна полица № 0600040090001 от 20.06.2009г. за горепосочените имуществени щети, сумата 4 390,80 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.10.2009г. до 29.03.2011г. и сумата 3 828,13 лв. – разноски за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в допълнително представено изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК: въззивният съд при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища /определение № 436/03.08.2012г. по ч. гр. д. № 349/2012г. на ВКС, определение № 514/30.06.2011г. по гр. д. № 496/2011г. на Окръжен съд Враца, решение от 28.09.2010г. по в. гр. д. № 212/2010г. на Окръжен съд Монтана/ е разгледал обратния иск без внесена държавна такса; въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно гл. Х от Кодекса за търговско корабоплаване и случаите, в които застрахователят не носи отговорност, в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата /решение № 1906/29.10.2012г. по т. д. № 2002/2010г. на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав и решение № Т-136/25.01.2009г. по гр. д. № 639/2009г. на Софийски апелативен съд/ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът /ищец в първоинстанционното производство/ [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Т. оспорва касационната жалба и релевира доводи за допустимост и правилност на обжалваното решение.
Ответникът /ищец по обратния иск/ ЗАД [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, становищата на страните по тях и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал настъпването на застрахователно събитие на 11.09.2009г., наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника /ищец по обратния иск/ по договор за застраховка „Плавателни съдове – покрпиване на всички рискове“ по застрахователна полица № 0600040090001 от 20.06.2009г. със срок на действие от 00.00 ч. на 20.06.2009г. до 24.00 ч. на 19.06.2010г. относно процесния плавателен съд Моторна яхта RZI, рег. № Вн 7580, модел 290 Sundacer, както и наличието на правоотношение между ЗАД [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] по договор от 20.06.2009г. за факултативно презастраховане относно процесната застрахователна полица № 0600040090001 от 20.06.2009г. Решаващият съдебен състав е приел,че ответникът не е доказал неспазване от ищеца на ограниченията по контролния талон към позволителното за плаване на яхтата – район на плаване до 5 морски мили при вълнение на морето до 2 бала, предвид установеното обстоятелство, че вълнението на морето на 11.09.2009г. за времето 12-24 ч., обхващащо времето, когато лодката е била в морето, е било 2 бала. Направен е извод, че шпикерът на лодката не е нарушил условието за плаване до 2 бала вълнение и причинените щети не се дължат на умисъл или груба небрежност на застрахования, нито корабът е бил отправен в немореходно състояние. По изложените съображения искът по чл. 208 КЗ е уважен за сумата 32 212,56 лв., представляваща размера на щетите, констатирани с КП от 23.09.2009г. с участието на представители на застрахователя /ответник по първоначалния иск и ищец по обратния иск/ и презастрахователя /трето лице помагач по първоначалния иск и ответник по обратния иск/. Поради това, че отговорността на презастрахователя следва тази на застрахователя въззивният съд е уважил обратните искове за сумите, които застрахователят е осъден да плати на ищеца – застрахователно обезщетение в размер 32 212,56 лв. и обезщетение за забава в размер 4 390,80 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. В настоящия случай касаторът не е формулирал процесуалноправния и материалноправния въпрос, които според него са решени в противоречие с постоянната практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Независимо от това, настоящият съдебен състав счита, че оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разглеждане на обратния иск без внесена държавна такса, се отнася до допустимостта на въззивното решение. Въпросът за държавната такса по обратния иск не обуславя недопустимост на решението на въззивната инстанция, нито на първоинстанционното решение. Н. на държавна такса по иска не е основание за обезсилване на решението, а представлява основание за събирането й с определение по чл. 77 ГПК, което е направено от въззивната инстанция с решението – предмет на настоящата касационна жалба. Цитираните от касатора определение № 436/03.08.2012г. по ч. гр. д. № 349/2012г. на ВКС, определение № 514/30.06.2011г. по гр. д. № 496/2011г. на Окръжен съд Враца и решение от 28.09.2010г. по в. гр. д. № 212/2010г. на Окръжен съд Монтана не обосновават противоречива съдебна практика по въпроса допустимо ли е решение по обратен иск при невнесена държавна такса, тъй като в посочените съдебни актове не е даден отговор на този въпрос. Определението на ВКС е постановено по частна касационна жалба срещу въззивно решение, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по предявения обратен иск, без да има произнасяне с решение. С определението на Окръжен съд Враца е отменено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по обратния иск и делото е върнато на първоинстанционния съд за даване на указания за внасяне на дължимата държавна такса. По отношение на решението на Окръжен съд Монтана не са налице доказателства, че същото е влязло в сила.
Въпросът за случаите, в които застрахователят по договор за морска застраховка не носи отговорност за плащане на застрахователно обезщетение, зависи от конкретните факти по делото. В настоящия случай въззивният съд въз основа на събраните доказателства е установил фактическата обстановка, по отношение на която е приложил относимите материалноправни норми – приел е, че шпикерът на лодката не е нарушил условието за плаване до 2 бала вълнение и причинените щети не се дължат на умисъл или груба небрежност на застрахования, нито корабът е бил отправен в немореходно състояние, поради което е уважил иска по чл. 208, ал. 1 КЗ. Доколко въззивният съд при обсъждане на доказателствата и изясняване на фактическата обстановка е приложил правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към правилността /обосноваността/ на решението, и представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Различният изход в цитираните и приложени от касатора решение № 1906/29.10.2012г. по т. д. № 2002/2010г. на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав и решение № Т-136/25.01.2009г. по гр. д. № 639/2009г. на Софийски апелативен съд, от една страна, и обжалваното с настоящата касационна жалба въззивно решение, от друга страна, се дължи на различната фактическа обстановка и различните доказателства, представени по всяко отделно дело.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай разпоредбите на чл. 273, ал. 1 и чл. 274, ал. 1 К. са ясни, а доколко настъпването на щетите се дължи на груба небрежност на ищеца или поради това, че корабът е бил отправен в немореходно състояние, е въпрос на конкретна преценка въз основа на събраните по делото доказателства.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника [фирма], [населено място] не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство. Разноски на ответника ЗАД [фирма], [населено място] не се присъждат поради това, че същият не е изразил становище по касационната жалба и не е направил искане за разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384 от 27.12.2012г. по в. т. дело № 517/2012г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.