О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 11.03. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 75 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски апелативен съд № 915 от 29.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1375/2009 г., с което е потвърдено разпореждането с характер на определение от 13.05.2009 г. по гр.д. № 385/2009 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на Г. А. К. от гр. П., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено.
Недоволен от определението на САС е жалбоподателят Г. А. К. от гр. П., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК като процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решен в обжалваното определение жалбоподателят е посочил въпроса за характера и основанието на особения иск по чл. 94а от Закона за авторското право и сродните му права и за приложението на чл. 127 ГПК към този особен иск за обезщетение за нарушено авторско право. Посочено е, че този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на Г. А. К., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд – Софийски градски съд е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че след като исковата молба е била нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, правилно първоинстанционният съд я оставил без движение за отстраняване в срок нередовностите й и тъй като с допълнителната молба от 17.04.2009 г. указанията не са изпълнени, а именно да се посочи размера на всяка една от претенциите за обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени, причинени в резултат на нарушено авторско право, правилно съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, я е върнал и е прекратил производството по делото. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че след като в указания срок не са отстранени недостатъците на исковата молба, правилно първоинстанционният съд я е върнал като нередовна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран въпрос, отнасящ се до характера и основанието на особения иск по чл. 94а от Закона за авторското право и сродните му права, но не и такъв, отнасящ се до редовността на исковата молба по този иск, респективно нейните реквизити по чл. 127, ал. 1 ГПК, какъвто е предметът на делото, като бланкетно е посочил, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая не е налице посоченото основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 915 от 29.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1375/2009 г., с което е потвърдено разпореждането с характер на определение от 13.05.2009 г. по гр.д. № 385/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, по частна касационна жалба с вх. № 5* от 15.07.2009 г. на Г. А. К. от гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :