О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 12.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1760 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. срещу решение № 145/21.01.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, І състав по гр.д. № 2636/2014 г., касателно отхвърляне на предявения иск на касатора за разликата от 3000 лв. до пълния предявен размер. Касаторът поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Г. фонд /ГФ/ и третите лица помагачи на ГФ – А. Ц. Н. и [фирма] не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от М. С. срещу ГФ за сумата 26000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане при ПТП на 16.06.2007 г., виновно причинено от водач на МПС /А. Н., а МПС-то собственост на [фирма]“/, за който няма валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност“ – чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ /отм./. Искът е изцяло отхвърлен от СГС, чието решение е отменено за сумата от 3000 лв. и е постановено друго, уважаващо иска в този размер, а в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено. По делото няма спор относно механизма на настъпилото ПТП, при което е пострадал ищецът и настоящ касатор, както и вината за причиняването му /на третото лице помагач А. Н./. Спорът е само относно размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди на М. С.. По делото няма данни, нито е прието съпричиняване от С.. Ищецът е приет в болница със световъртеж, главоболие, изписан е след няколко дни, но оплакванията му останали, като възстановителният период продължил в рамките на 4 месеца. По делото има данни, че ГФ е изплатил на С. 2000 лв. – обезщетение по образуваната преписка, но СГС е приел, че при получаването на това обезщетение няма изявление от пострадалия, че е съгласен с определения размер на обезщетението като такова за всички претърпени от него вреди /чл.288 ал.11 предл.3-то КЗ /отм./. С оглед на това САС е присъдил 3000 лв. обезщетение към изплатените 2000 лв., общо 5000 лв. за претърпените от ищеца увреждания, болки и страдания, свързани с упорито главоболие и световъртеж в главата /мозъчно сътресение/, както и контузно-прободна рана в ръката. Размерът на цялото обезщетение от 5000 лв. е определен при обсъждане от СГС и изложени мотиви относно, уврежданията, проведеното лечение и възстановяването на ищеца – около 4 месеца, като по-интензивни са били болките през първите тридесет дни, през които ищецът е имал периодично главоболие при умствена преумора и силна слънчева светлина, но оплакванията отшумели напълно, а на лакътя е останал малък белег /заключение на вещо лице д-р Б./. Проведеното лечение е с болкоуспокоителни. Ревматични или неврологични последици не са констатирани.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай в изложението си към жалбата като въпроси по чл.280 ал.1 ГПК се визира приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост – дали присъденият размер на обезщетението е справедлив, адекватен, дали съответства на степента на претърпените вреди, дали решението на съда е справедливо, спазен ли е принципа за присъждане на справедливо обезщетение, визира се и необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, с оглед съответствието й с ППВС № 4/1968 г. Така изложените доводи и въпроси във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД са от значение за изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са и указанията на ППВС № 4/1968 г. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно не може да има еднакви по размер обезщетения за различните случаи, нито е възможно уеднаквяване на присъждани обезщетения по различни случаи. Доколкото в настоящия случай САС е съобразил относимите обстоятелства и критерии за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при изложени подробни съображения за това, няма основание да се приеме наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както се поддържа в касационната жалба по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/21.01.2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, І състав по гр.д. № 2636/2014 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.