5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 17.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№151 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №541 от 09.08.13г. по ч.гр.д.№616/13г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено определение №303/11.07.13г. по гр.д.№2152/13г. на Добричкия районен съд, с което са оставени без разглеждане предявените от М. Т. Д. и В. И. С. искове по чл.108 ЗС вр.чл.537, ал.1 ГПК, както и множество искове по чл.26 ЗЗД, предявени при условията на евентуално съединяване.
Въззивният съд е приел, че ищците не са изпълнили указанията на съда за отстраняване недостатъците на исковата молба. Цената на исковете по чл.108 ЗС е посочена общо за двата имота – апартамент и гараж, а не поотделно, както е изискал районният съд. Не е посочена цена на иска за собственост на движимите вещи. По тази причина съдът не е могъл да се произнесе и по молбата на първата ищца за освобождаване от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Не са отстранени недостатъците на исковете за установяване нищожност на разпоредителната сделка със спорните имоти. Подадената от ищците уточняваща молба възпроизвежда първоначалната искова молба, изложените обстоятелства не съответстват на петитума и са противоречиви.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците М. Т. Д. и В. И. С.. Те считат, че са изпълнили всички указания за отстраняване недостатъците на исковата молба, с изключение на изискването за внасяне на държавна такса, което е обусловено от произнасянето по молбата им за освобождаване от държавна такса. Освен това указанията на съда били неясни и те не могли да разберат, че следва да посочат поотделно цената на иска за собственост на апартамента и цената на иска за собственост на гаража. По отношение на движимите вещи те изрично заявили, че оттеглят иска си по чл.108 ЗС, а изброяването им в петитума е поради висящия иск за делба в отделеното по реда на чл.210, ал.2 ГПК производство. По исковете за нищожност – неправилно съдът е приел, че има несъответствия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но дори това да е така, става въпрос за няколко иска и несъответствията при единия не могат да доведат до прекратяване на делото по другите искове.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. „Прекрати производството по делото при неконкретно дадени указания и при липса за произнасяне за освобождаване от държавна такса на една от ищците”.
2. „Разпореждане от 04.06.13г. Д. е дал указание да се посочи цената на предявените искове съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК, съответно за установяване правото на собственост и предаване владението на 5/6 ид.части от недвижимите имоти апартамент и гараж; на исковете за предаване на владението на движимите вещи и по исковете за нищожност. Може ли да се приеме, че Д. е дал конкретно указание за всеки един от исковете поотделно да бъде посочена цената му”.
3. „Липсата на произнасяне по молбата за освобождаване от държавна такса за удължаване на срока по чл.63 ГПК води ли до необоснованост на определението на съда”.
4. „След като съдът не се е произнесъл по отношение на всяка една от ищците по делото и конкретно за всеки предявен иск, процесуално нарушение ли е прекратяването на производството по делото за всички искове”.
5. „Ползването на една искова молба по две различни дела, след разделяне на исковете в различни производства води ли до прекратяване на производството по едното дело, след уточнен общ петитум на исковата молба по двете производства, тъй като исковата молба подлежи на вписване”.
6. „Зависим ли е съдът при освобождаване на една от ищците от заплащане на държавна такса от точно определената цена на всеки поотделно иск”.
7. „При установено частично неизпълнение на исковата молба на отделен иск и то без да конкретизира точно и ясно, следва ли съдът да прекрати цялото производство по делото или само по предявения иск”.
8. „П. нищожността на нотариален акт за договор за покупко-продажба води ли до нищожност на самия договор по право или следва да се предявят два отделни иска”.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.
Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените въпроси са непрецизни, освен това не е посочена практика на ВКС или друга съдебна практика във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, нито пък е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.1 не се съдържа въпрос, а оплакване за неправилност на обжалваното определение. В т.2 това оплакване е доразвито, като е поставен и въпрос дали в конкретния случай дадените указания за отстраняване един от недостатъците на исковата молба са ясни. Това обаче не е абстрактен правен въпрос, какъвто има предвид чл.280, ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че питането е дали съдът може да върне искова молба, ако е дал неясни указания за отстраняване на недостатъците и, този въпрос не е обоснован, тъй като нито е посочена практика по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, нито пък са изложени мотиви с какво отговорът на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен че в случая не са посочени отделно цените на всеки един от обективно съединените искове за собственост на апартамент и гараж, обстоятелствената част на тези искове е неясна и противоречива. В исковата молба се сочи, че правото на собственост произтича от следните факти: членствено правоотношение в Ж. на бившия съпруг на първата ищца и баща на втората ищца И. М. С.; освобождаване от членственото правоотношение по молба на И. С. от 1991г. и приемане на майка му Н. С. за член-кооператор; развод между първата ищца М. Д. и И. С. през 1994г.; успешно проведен от М. Д. срещу И. С. иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на нея на отказа от членствено правоотношение на И. С., както и на успешно праведен от М. Д. срещу Н. С. иск за установяване неавтентичност на заповедта на председателя на ИК на ОбНС по чл.13 ЗЖСК и на последно място – образувано през 1996г. дело по чл.29 СК, без обаче да е посочен изходът на това дело. В уточняващата молба се акцентира върху семейния произход на средствата, вложени в Ж. и на успешно проведения иск по чл.135 ЗЗД, без обаче да се разкрива връзката му с иска по чл.29 СК и без да е посочен изходът на това дело. Първата ищца претендира квота от 4/6 в апартамента и гаража, каквато тя би имала само ако беше наследник на И. С., но това се изключва от постановения развод между тях. Уточняващата молба не е отстранила, а е увеличила неяснотите в обстоятелствената част на исковата молба. Третият въпрос не е определящ за изхода на делото, тъй като при неотстранени недостатъци на исковата молба и връщането и на това основание съдът не дължи произнасяне по молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса. Четвъртият, петият и осмият въпрос са неясни, не са определящи за изхода на делото, а освен това за тях се отнася общата констатация, че не са обосновани основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Шестият въпрос е свързан с изложения от въззивния съд мотив за невъзможност да се произнесе по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса. Този мотив не е решаващ и затова по поставения въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. Седмият въпрос предполага частично неизпълнение на указанията на съда за отстраняване недостатъците на исковата молба, каквато предпоставка в случая не е налице, затова по него също не може да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №541 от 09.08.13г. по ч.гр.д.№616/13г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: