7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 17.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 7093/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 88 от 11.06.2014 г. по в.гр.д. № 115 /2014 г. на Ямболския окръжен съд е отменено частично решение № R-13 от 03.01.2014 г. по гр.д. № 1856/2013 г. на Ямболския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което е допуснато извършване на съдебна делба между Г. Х. К. и Л. А. Г. по отношение на следните недвижими имоти: жилище- апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.531.176.1.11 по кадастралната карта на [населено място], с площ 101.83 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; хоби- таван, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.531.176.1.41 в същата сграда, със застроена площ 22.73 кв.м, както и на самостоятелен обект в сградата- гараж с идентификатор № 87374.531.176.1.74, ведно с отстъпено право на строеж върху държавно място с идентификатор 87374.531.176, при квоти: ? ид. части за Г. К. и 1/4 ид. част за Л. Г..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Л. А. Г.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е основал решението си на избрани от него доказателства, без да обсъди и да вземе предвид свидетелските показания. В резултат на това е достигнал до неправилния извод, че твърдяната от жалбоподателката симулация на договора за продажба на идеална част от придобития през време на брака недвижим имот не е доказана. Поддържа също, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е обсъждал и е приел за доказани твърдения на ищеца, които не са били въведени в процеса своевременно.
Ответникът в касационното производство Г. Х. К. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.д. № 3279/2011 г. на Ямболския районен съд. По време на брака си същите са придобили чрез Ж. процесните недвижими имоти, представляващи апартамент, хоби таван и гараж, за което е издаден нотариален акт № 197, т.ІІ, дело № 1668/94 г. на името на съпруга Г. Х. К.. С договор за покупко – продажба на недвижим имот при условията на ЗУЖВГМЖВ, сключен с нотариален акт № 64, т.ХІV, дело № 3701/94 г. Г. К. и съпругата му Л. К. продали на П. Й. Т. – баба на Г. К., 1/2 ид. част от описаните по- горе недвижими имоти. С договор за дарение, оформен с нотариален акт № 105, т.ІІ, дело № 583/97 г. , П. Т. дарила придобитите от продажбата идеални части от имотите на своя внук Г. Х. К..
Твърдението на жалбоподателката е било, че договорът за покупко – продажба е привиден и поради това не е произвел вещноправно действие, тъй като страните по него не са желаели прехвърляне на собствеността, а единствената цел на продажбата е била купувачката да получи паричната равностойност на притежаваните от нея лихвоточки по жилищноспестовен влог, след което да върне имота възмездно на продавачите. След като купувачът не е станал собственик на имота, то и последващият договор за дарение не е произвел правни последици. На следващо място е поддържала, че договорът за покупко- продажба и договорът за дарение са нищожни като сключени с цел заобикаляне на императивните разпоредби на СК, регламентиращи бездяловата съпружеска общност.
Тези възражения са намерени за неоснователни. Въззивният съд е посочил, че за разкриването на симулация по искане на страна по сделката е необходимо т.нар. обратно писмо, каквото ищцата не твърди да има и не представя. Свидетелски показания са допустими само при условията на чл. 165, ал.2 ГПК – при наличието на документ, изходящ от насрещната страна или съдържащ нейни волеизявления пред държавен орган, който да прави вероятно твърдението за привидност. Като е приел, че по делото не е представен и такъв документ с характер на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК, съдът е намерил, че свидетелските показания за разкриване симулативността на сделката с П. Т. са недопустими.
По възражението на нищожност на договора за покупко- продажба и на договора за дарение като заобикалящи закона въззивният съд е приел, че през време на брака си съпрузите имат право да се разпореждат с бездяловата си съсобственост както намерят за добре, поради което извършената съвместно от тях разпоредителна сделка не е нищожна на това основание. Разгледано е и заявеното при условията на евентуалност възражение за унищожаване на сделката поради и измама и е направен извод, че твърдението на ищцата за уговорка с купувачката след като последната получи полагащото й се обезщетение за лихвоточките, да им върне имота чрез възмездна сделка, не е доказано.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката е извела като обуславящи изхода на спора следните въпроси:1/ Допустима ли е промяна на твърденията на ищеца, която не съставлява нито пояснение, нито допълване на първоначално направените такива и допустимо ли е представянето на доказателства за променените в хода на процеса твърдения; 2/ Следва ли въззивната инстанция да разгледа и прецени представените пред нея доказателства, когато те са допустими и относими към спора, а ако ги приема за неотносими- следва ли да се мотивира; 3/Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди други събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 4/ Длъжен ли е съдът да събере доказателства при непълен и неточен доклад пред първата инстанция и разпределение на доказателствената тежест при позоваване на този порок в отговора на въззивната жалба; 5/ Представляват ли дадените от ищеца обяснения за единствената цел на покупко- продажбата и позоваването от страна на купувача на тази сделка пред съответния орган с оглед получаване на парична компенсация по ЗУПГМЖСВ изявления пред държавен орган по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК, които дават възможност за разкриване на симулация и без обратно писмо; 6/Длъжен ли е съдът да обсъди правното естество на документите и изявленията на страните с оглед преценката за това дали съставляват начало на писмено доказателство. Твърди се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Поставени са и следните въпроси, за които жалбоподателката поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона: 7/ Представлява ли заобикаляне на разпоредбите на СК, регламентиращи бездяловата семейна имуществена общност, извършването на две последователни сделки, в резултат на които ? ид. част от съпружеската имуществена общност се превръща в лична собственост на единия съпруг; 8/ Участието на двамата съпрузи в разпоредителната сделка елиминира ли достигането на забранения резултат чрез позволени средства.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. Въпросът е обоснован с твърдението, че първоначално с исковата молба ищецът е твърдял, че купувачката П. Т. била член- кооператор в Ж., чрез която са придобити спорните имоти, но преди завършване на строителството с цел получаване на паричната равностойност на притежаваните от нея лихвоточки, се отказала от членството си в Ж., а в последствие ищецът променил твърденията си в смисъл, че П. Т. не е била член- кооператор в Ж., но фактически участвала в изграждането на обектите, и продажбата през 1994 г. била извършена, за да бъде компенсирана за вложените от нея средства. Съществува константна съдебна практика, според която в исковата молба ищецът следва да изложи фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното от него право, и да посочи в какво се състои искането му. В случая заявените от ищеца твърдения с исковата молба са за придобиване на процесните имоти чрез Ж. на негово име през време на брака му с жалбоподателката, поради което са станали съпружеска имуществена общност, и за осъществени след този момент две сделки – покупко- продажба в полза на трето лице и дарение, извършено от приобретателя по първата сделка, в резултат на които 1/2 ид. част от обектите са станали лична собственост на ищеца. Обстоятелството дали купувачката П. Т. – баба на ищеца, първоначално е била член – кооператор в Ж. и дали фактически участвала в строителството чрез влагане на свои лични средства и труд, нямат преюдициално значение за изхода на спора за делба между бившите съпрузи, нито изменят по някакъв начин заявеното с исковата молба основание, от което произтича съсобствеността между тях и обема на правата им. Тези обстоятелства са извън релевантните за спора факти и евентуално биха могли да имат значение за други правоотношения между страните. Поради това поставеният процесуален въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване.
Следващите два процесуалноправни въпроса, касаещи задължението на съда във връзка с преценката на събраните по делото доказателства, не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не кореспондират с мотивите на обжалвания съдебен акт доводите на жалбоподателката за необсъждане на всички събрани по делото доказателства и в частност на гласните доказателства. Показанията на разпитаните свидетели К., Г. и А. са обсъдени съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, като съдът е посочил досежно кои от изнесените пред съда факти дава вяра на същите, както и в коя част не ги кредитира и защо. Що се отнася до довода за необсъждане на обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, следва да се има предвид трайно установената съдебна практика, която е в смисъл, че обясненията на страната представляват нейни твърдения, които подлежат на установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени средства и че те имат доказателствено значение само доколкото съдържат признание за неизгодни за страната факти. В случая няма разминаване между твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и обясненията му, дадени по реда на чл. 176 ГПК- същият е потвърдил твърдението си, че неговата баба П. Т. е вложила лични средства за изграждането на обектите, че съпрузите са й прехвърлили 1/2 ид. част от тях за да може да реализира правото си на парична компенсация на притежавания от нея жилищноспестовен влог, съобразно разпоредбите на ЗУПГМЖСВ и че същата е вложила свои средства за построяване на съсобственото на страните жилището. Тези негови твърдения са подложени на преценка от въззивния съд с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и са приети за доказани.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката не е обосновала значението за изхода на настоящото дело на въпроса длъжен ли е съдът да събере доказателства при непълен и неточен доклад пред първата инстанция и разпределение на доказателствената тежест при позоваване на този порок в отговора на въззивната жалба. Жалбоподателката не сочи в какво конкретно се изразява непълнотата или неточността на извършения от първоинстанционния съд доклад, а при внимателен прочит на въззивната жалба и отговора на същата не се установява някоя от страните да се е позовала на допуснато процесуално нарушение в този смисъл. Поради това настоящият състав преценява този въпрос като неотносим към изхода на делото и не намира основание за допускане на касационно обжалване по него. Принципно въпросът е разрешен с т. 2 от ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но в случая данните по делото не обосновават приложимост на тази задължителна съдебна практика.
Следващите два въпроса по съществото си касаят допустимите доказателствени средства за разкриване на симулация на сделките. В своята практика ВКС последователно приема, че при липса на обратно писмо, което съдържа писмени изявления на страните по сделката относно действителните им отношения, привидността може да бъде доказвана и чрез свидетелски показания, допустими при условията на чл. 165, ал.2 ГПК – ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. В решение № 403 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 684/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК е прието, че няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, преценени в своята съвкупност, водят до единствен извод за наличие на такава. В случая въззивният съд е приел, че подадената от П. Т. молба до Кмета на [община] за получаване на компенсация за закупения имот реда на ЗУПГМЖСВ не създава индиция за симулативност на продажбата, и в този смисъл не удовлетворява изискването на чл. 165, ал.2 ГПК за допустимост на свидетелските показания, защото намерението за реално придобиване на собственост върху закупения имот не се изключва от упражняване на правото по ЗУПГМЖСВ. По начало въпросът за това дали един документ е достатъчен за преодоляване на забраната за доказване на симулация със свидетелски показания, е фактически, а не правен, тъй като зависи от съдържанието на конкретния документ. Доколкото в решение № 403 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 684/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 163 от 15.06.2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г. на ВКС, ІV г.о. изводът за наличие на предпоставките на чл. 165, ал.2 ГПК и за доказаност на симулацията е направен въз основа на анализ на конкретни писмени доказателства, чието съдържание е коренно различно от съдържанието на обсъжданата молба, посочената съдебна практика не може да обоснове противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по последните два правни въпроса- представлява ли заобикаляне на разпоредбите на СК, регламентиращи бездяловата семейна имуществена общност, извършването на две последователни сделки, в резултат на които ? ид. част от съпружеската имуществена общност се превръща в лична собственост на единия съпруг и дали участието на двамата съпрузи в разпоредителната сделка елиминира достигането на забранения резултат чрез позволени средства. Заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД е налице в случаите, когато забранената от закона цел се постига с позволени средства. В съдебната практика във връзка с това основание за нищожност се акцентира върху обстоятелството, че при заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява, т.е. основанието има и субективен елемент, който не се предполага, а подлежи на доказване. По настоящото дело изобщо няма наведени твърдения чрез сключването на двете сделки страните да са целяли изключване на прехвърлената ? ид. част от режима на съпружеската имуществена общност и превръщането й в лична собственост само на единия съпруг. Тезата на жалбоподателката за нищожност на сделките поради заобикаляне на закона се извежда от обективния резултат – неравенство в дяловете на бившите съпрузи в съсобствеността, който сам по себе си не е изключен от гледна точка на нормите на СК, доколкото имуществото, придобито от единия съпруг през време на брака чрез дарение, не се включва в съпружеската имуществена общност, а е лична собственост на надарения съпруг.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 11.06.2014 г. по в.гр.д. № 115 /2014 г. на Ямболския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: