О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
С., 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 855 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], В. срещу Решение № 1155 от 05.07.2012г. по в.т.д. № 1110/2012г. на Варненския окръжен съд, ТО.
С решението на въззивния съд е отменено решението на Варненския РС по гр.д.№ 5277/2011г., и е постановено друго за отхвърлянето на предявения от касатора против „Б.”О. О., [населено място] и И. К. Д. иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че [фирма] и И. Д. дължат солидарно на банката сумата 10 236.29лв., представляваща главница по договор за кредит за оборотни средства- овърдрафт № 27/26.04.2006г., ведно със законната лихва от 13.85% за периода 11.01.2011г. до окончателното плащане, както и сумата 1 399.75лв.-договорна лихва върху главницата за периода 30.11.2009г.-07.01.2011г, за които вземания е бил издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 326/011г. на Варненския РС. Касаторът е осъден да заплати съдебно деловодни разноски на ответниците.
В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при нарушенията по чл.281, т.3 ГПК и се иска отмяната му и постановяването на друго за уважаването на установителния иск.
Поддържа се, че правното основание за допускане на касационното обжалване е едновременното наличие на трите хипотези на чл.280,ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК, като Върховният касационен съд нееднократно се е произнасял по въпроса за преценката на доказателствената тежест на съдебните експертизи и/или писмените доказателства.
В тази връзка се посочва, че решението подлежи на касационно обжалване, като постановено в противоречие с практиката на ВКС /т.1 на чл.280,ал.1 ГПК/, тъй като въззивния съд е основал мотивите си само и единствено на писмените доказателства, а е игнорирал изцяло приетите заключения на единична и тройна съдебно счетоводни експертизи. Твърди се, че постановеното решение е в противоречие с Решение № 81/18.07.2011г. по т.д.№ 809/2010г. на І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че предметът на експертизата е бил достатъчно конкретен и експертизата е обосновала крайните си изводи въз основа на надлежно съставени счетоводни документи и няма основание за игнориране на експертното заключение и за приемане за доказано твърдението в исковата молба.
Поддържа се, че е налице противоречие в практиката на ВКС, тъй като в някои случаи съдът кредитира изцяло заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, а в други случаи съобразно писмените доказателства, без да се взема предвид заключението на приетите експертизи. В този смисъл се твърди, че по конкретния казус е налице противоречива практика доколко следва да се кредитират писмените доказателства и доколко следва да се има предвид доказателствената тежест на приетите съдебно счетоводни експертизи. Наличието на достъпа до касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 е свързано с неправилната преценка на въззивния съд в противоречие с Решението от 03.06.2009г. на Сливенския ОС /в приложеното копие на решението номерът на делото е заличен, годината е 2009г./, в което съдът е основал мотивите си на представените експертни заключения, въпреки наличието на доказателства, което не кореспондират с изводите в тях, и е посочил, че след като заключението е прието и приобщено към доказателствения материал, същото е компетентно и като такова следва да вземе превес над останалите писмени доказателства, некореспондиращи с него.
Искането на касатора, с оглед изложените мотиви за наличие на противоречие с практиката на ВКС и наличието на противоречиво решавани от съдилищата казуси, и поради масовото използване на експертни заключения като доказателствено средство да бъде допуснато касационно обжалване за изясняване на процесуалната и материалната колизия- доколко следва да се приемат експертните заключения за правилни и кредитивни и доколко следва да се имат предвид писмените доказателства в случай, че не си кореспондират.
Прави се искане за присъждане на разноските за настоящото производство- 2000лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по касация [фирма], [населено място] и И. К. Д. оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Не е поискано присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, ТО, състав на І т.о. намира, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Основанието за касационното обжалване е изведено от тезата за противоречива практика на съдилищата при кредитиране на писмени доказателства и на експертни заключения, като искането по поставения въпрос е да бъдат дадени указания кои доказателствени средства- експертните заключения или документите да имат превес при цененето им, ако си противоречат.
Посоченият въпрос не е правен, а фактически, предопределен от конкретно събраните по всяко дело доказателства. На този въпрос не може да бъде даден принципен отговор и по него не би могла да бъде формирана задължителна практика по чл.290 ГПК. Това би противоречало на законовия принцип на чл.235,ал.2 ГПК, последователно и непротиворечиво застъпван и в съдебната практика, че решението се основава на обсъждането и преценката на всички относими към спора доказателства в тяхната взаимна връзка, съобразно твърденията на страните и съобразно фактическото положение, въведено от тях. Съдът разполага с правото на свободна преценка на доказателствата, след като изложи мотиви при кредитирането им, като достоверността и доказателствената им сила се съобразява с оглед на всички данни по делото. Нито законът, нито съдебната практика могат да предопределят задължителни правила за доказателствената сила на доказателствените средства.
Представеното от касатора Решение № 81/18.07.2011г. по т.д.№ 809/2010г. на І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че предметът на експертизата е бил достатъчно конкретен и в нея крайните изводи са обосновани въз основа на надлежно съставени счетоводни документи и няма основание за игнориране на експертното заключение и за приемане за доказано твърдението в исковата молба, не обосновава наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1т.1 ГПК, тъй като в него не е дадено разрешение на поставения от него въпрос.
Изводите на съда в приложеното Решение от 03.06.2009г. на Сливенския ОС, което освен че не съдържа номер на делото, по което е постановено, не съдържа заверка за верността му с оригинала, няма данни да е влязло в сила, не е и в постановения от касатора смисъл. Поради това липса и основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Позоваването на предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е формално и неаргументирано.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1155 от 05.07.2012г. по в.т.д. № 1110/2012г. на Варненския окръжен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.