2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София,02.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2538/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Кооперация „Шуменска заря” – [населено място], срещу решение №39 от 17.05.2017г., постановено по в.т.д.№45/2017г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение №15/13.01.2017г. по гр.д.№2352/2016г. на Шуменски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни норми и със събраните по делото доказателства, както и че е необосновано. Оспорва се становището на съда, че към датата на провеждане на общото събрание на кооперацията – 30.06.2016г., броят на член-кооператорите е бил 22, което от своя страна е обусловило незаконосъобразния извод във въззивното решение за допуснати нарушения по чл.17 ал.1 и ал.2 ЗК и чл.22 от Устава на кооперацията при приемане на атакуваните по реда на чл.58 ЗК решения. Излагат се съображения, че част от посочените в мотивите на обжалваното решение кооператори са починали, а по отношение на други – че членствените им права са били прекратени и че между тях и кооперацията не съществуват имуществени отношения. Твърди се, че в актуалната книга на кооператорите фигурират 11 членове, който брой е вписан и в Търговския регистър по партидата на кооперацията, поради което е бил налице предвидения в закона и устава кворум за провеждане на общото събрание на 30.06.2016г. Сочи се, че не е допустимо чрез иска по чл.58 ЗК да бъдат защитавани от ищеца без пълномощно чужди членствени права. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени следните два въпроса, които според касатора са от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно:
1.„След като не са налице имуществени отношения между кооперацията и неин член, следва ли да се приеме, че съществуват членствени правоотношения между тях в пълен обем?” и
2. „Допустимо ли е упражняването на лични права (включително предявяване на съдебни претенции за наличие на такива права) да се извършва от трето лице, без същото да е упълномощено за това от титуляра на личното право?”
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ищцата Д. Ж., в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираните от касатора въпроси нямат отношение към направените от съда изводи. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Шуменски окръжен съд е потвърдил решение №15/13.01.2017г., постановено по гр.д.№2352/2016г. по описа на Шуменски районен съд, с което по иск на Д. Д. Ж. по чл.58 ЗК са отменени като незаконосъобразни четирите решения, взети на проведеното на 30.06.2016г. общо събрание на ответната Кооперация „Шуменска заря”.
Въззивният съд е приел, че процесното събрание, на което са взети атакуваните с исковата молба решения за: 1). за приемане на отчета на УС на кооперация „Шуменска заря” за 2015г.; 2). за приемане на отчета на Контролния съвет на кооперация „Шуменска заря” за 2015 г.; 3). за приемане на финансовия отчет за 2015 г. на кооперацията и 4). за освобождаване от отговорност на председателя на кооперацията и членовете на управителния и контролния съвет за дейността им през 2015 г., е било проведено на 30.06.2016г. при участието на общо осем член-кооператори като в протокола на събранието е отбелязано, че явилите се член-кооператори са част от всичките 11 такива. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извода, че към датата на провеждане на общото събрание, общият брой на член-кооператорите е бил 23-ма. В мотивите на въззивното решение са цитирани поименно член-кооператорите – учредители, приетите кооператори с последващи решения на общото събрание, както лицата, напуснали или изключени от кооперацията. Въззивният състав е изложил аргументи защо приема, че лицата, участвали в учредяването на коопарацията са станали членове по силата на самото им участие и вписването им в учредителният протокол, както и че по отношение на последващо избраните членове е налице усложнен фактически състав, включващ молба до управителният орган от лицето желаещо да стане член-кооператор, приемане от управителният орган, както и утвърждаване на ОС.
Въззивният съд е изключил от доказателствения материал по делото представената с въззивната жалба счетоводна справка относно лицата с наличен дялов капитал, като от една страна се е позовал за процесуалната забрана за приемане на доказателството по чл.266 ГПК, а от друга – на неговата неотносимост за спора, доколкото според съда наличието на членствено правоотношение не може да се установи от частен документ, на който по закон не е придадена тежестта да установи подобно обстоятелство.
Окръжният съд не е обсъждал твърденията във въззивната жалба, че някои от кооператорите са починали, посочвайки че с отговора на исковата молба ответникът не е направил такова възражение, не е изложил фактически твърдения в тази насока, нито е ангажирал писмени доказателства за това. С оглед възражението на ответника, че ищцата Д. Ж. не е била член на кооперацията, съдът се е позовал на влязлото в сила съдебно решение №41/21.04.2015 г. по т.д.№376/2014 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което са признати членствените права на ищцата в кооперацията.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че проведеното на 30.06.2016г. общо събрание, чиито решения се атакуват по реда на чл.58 ЗК, не е имало изискуемия по закон кворум. Посочил е, че тъй като явно началото на заседанието не е отложено по законовия ред с един час, то е проведено в нарушение с изискванията на закона. Същевременно съдът е възприел изцяло мотивите на първата инстанция относно нарушаването на правилата за свикване на събранието, предвидени в чл.20 ал.1 т. 2 и 3 от Устава, към които мотиви е направил препращане по реда на чл.272 ГПК.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Нито един от двата поставени от касатора въпроси не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за основателността на предявения иск. Въпрос №1. „След като не са налице имуществени отношения между кооперацията и неин член, следва ли да се приеме, че съществуват членствени правоотношения между тях в пълен обем?” не е значим за конкретния правен спор, тъй като този въпрос не е обсъждан във въззивното решение и не е обусловил решаващата воля на съда. Отделно следва да се има предвид, че въззивният състав не е включил в доказателствения материал по делото представената с въззивната жалба счетоводна справка за лицата с наличен дялов капитал, поради което в обжалваното решение не е приета за установена твърдяната във въпроса липса на имуществени отношения на част от кооператорите с ответната кооперация. Въпрос №2: „Допустимо ли е упражняването на лични права (включително предявяване на съдебни претенции за наличие на такива права) да се извършва от трето лице, без същото да е упълномощено за това от титуляра на личното право?” няма характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, обуславящ допускане на касационно обжалване, защото в случая ищцата е предявила на основание чл.58 ЗК свое лично субективно право на член-кооператор да иска отмяна на взетите решения от общото събрание на кооперацията, а не е предявила чужди права на други кооператори. Обстоятелството, че в мотивите на въззивното решение съдът е посочил поименно по отношение на кои от кооператорите счита, че са били налице валидни членствени правоотношения към 30.06.2016г., не означава, че ищцата е предявила и защитила чужди права, без да е била упълномощена за това. Със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива на решението.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното следва да се отбележи, че в изложението касаторът не е изложил съображения в подкрепа на тезата си, че формулираните от него въпроси са от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно разясненията, дадени в т.4 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. От твърдението, че по поставените въпроси липсва достатъчно и категорична съдебна практика, не следва извода, че въпросите ще допринесат за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви закони.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Д. Д. Ж. сумата 800 лв. – платен адвокатски хонорар за правна защита в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №39 от 17.05.2017г., постановено по в.т.д.№45/2017г. по описа на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря” – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на Д. Д. Ж. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] вх.3 ет.1 ап.48 сумата 800лв. /осемстотин лева/ – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: