О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 20.02. 2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 52/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „РМС Тауър БГ” ЕООД, гр. София срещу определение от 27.11.2018 г. по ч. гр. д. № 2066/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна касационна жалба вх. № 18388 от 23.10.2018 г. срещу постановеното по делото определение № 2404 от 30.07.2018 г.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът не е отчел невъзможността му за заплащане на дължимата държавна такса, дължаща се на факта, че понастоящем същият не получава поръчки и не разполага с резервни средства за покриване на непредвидени и извънредни разходи в големи размери, както и че има големи по размер задължения по ЗДДС, установени с влязъл в сила ревизионен акт.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение подадената от „РМС Тауър БГ” ЕООД, гр. София молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за депозираната от дружеството частна касационна жалба, въззивният състав е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, отчитайки, от една страна, ниския размер на държавната такса – 15 лв., а от друга страна – факта, че както самият молител, така и неговият едноличен собственик на капитала са търговци.
Определението е правилно.
Националното законодателство и в частност разпоредбата на чл. 83 ал.2 ГПК не предвиждат възможността юридически лица да бъдат освобождавани от държавна такса, като по този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика. В определение № 335 от 30.05.2014г. по ч.т.д. №1562/2014г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 389 от 21.05.2012 г. по ч. т. д. № 66/2012 г. на ВКС, II т. о.; определение № 580 от 27.06.2010 г. по ч. т. д. №451/2012г. на ВКС, II т. о.; определение №569 от 04.10.2012 г. по ч. т. д. №522/2012 г. на ВКС, I т. о.; определение №128 от 26.02.2013г. по ч. гр. д. № 47/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др, се приема, че липсата на достатъчно парични средства у търговеца – юридическо лице, с които да заплати дължимата държавна такса, предполага изпадането му в състояние на неплатежоспособност, което състояние може да се установи само в производството по несъстоятелност. Гражданският процесуален кодекс определя реда, предпоставките и субектите, които могат да бъдат освободени от внасяне на държавна такса. Поначало това са физическите лица, с оглед социалната функция на нормата, която има за цел да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани. Спрямо юридическите лица е предвидена възможност за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в изрично посочени в законите хипотези (напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6 и чл. 694, ал. 7 ТЗ), които не са приложими в случая. Настоящият състав споделя становището, застъпено в определение № 707 от 24.1.2017 г. по ч. т. д. №2792/2017 г., ВКС, ІІ т. о., че гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Х. на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата, се реализира с предоставения на държавите-членки свободен избор на средства за постигане на таза цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване правото на ЕС.
С оглед горния извод, оплакванията на жалбоподателя във връзка с преценката на въззивния съд за финансовото състояние на молителя са неотносими за конкретния спор. Обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.11.2018 г. по гр.д. № 2066/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: