1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр.София, 21.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1465 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. П., чрез адв.В. Б., срещу въззивно решение №1822 от 31.10.2014г., постановено по възз.гр.д. №1461 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №779/24.02.2014г. по гр.д. №4539/ 2013г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Д. П. П. срещу В. И. П., М. В. П., Е. В. Б. и Т. В. П. иск с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД във вр. с чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 5 060 лв. за извършени от ищеца подобрения в недвижим имот.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса – „за дължимостта на обезщетение за извършени подобрения на основание чл.61 ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.59 ЗЗД”. Касаторът твърди, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответните страни – В. И. П., М. В. П., Е. В. Б. и Т. В. П., представлявани от адв.М. В., в писмен отговор поддържат становище, че жалбата е недопустима. Претендират присъждане на разноските за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Ищецът Д. П. П. е предявил в условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.61 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.59 ЗЗД за заплащане на извършените от него подобрения в съсобствения на ответниците В. И. П., М. В. П., Е. В. Б. и Т. В. П. недвижим имот. Така предявеният иск е оценяем и размерът на цената се определя от разпоредбата на чл.69 ал.1 т.1 ГПК – търсената сума за паричните притезания. Претенцията на ищеца е заявена за разглеждане срещу ответниците в качеството им на съсобственици на недвижимия имот, в който са направени подобренията. Поради това, формулираният общ петитум съдържа четири отделни субективно съединени иска, чиито петитуми и предели на защита се определят от размера на квотата в съсобствеността на всеки един от ответниците /до размера на ? идеална част от имота за всеки от четиримата ответници, т.е. с цена по 1 265 лв. за всеки отделен иск/.
При субективното и обективното съединяване на искове, от значение за определяне на цената на заявеното за защита спорно право, е цената на всеки отделен иск, а не общият сбор от всички претенции. Ето защо, в настоящия случай се касае за гражданско дело, по което всяка от заявените за разглеждане претенции е с цена под минимално установения законодателен праг за достъп до касационно обжалване от 5 000 лева /чл.280 ал.2 предл.1-во от ГПК/. Обстоятелството, че общият сбор на цената на всички искове надхвърля посочената в 280 ал.2 предл.1-во ГПК сума, както и допустимостта на субективното и обективното им съединяване, не е от значение за преодоляване на имуществения праг за допустимост на касационното обжалване. Всеки един от така съединените искове представлява самостоятелна претенция, имаща самостоятелно правно основание и размер, подлежи съответно на самостоятелно разглеждане като отделен иск и представлява отделно искане за защита. Поради изложеното, производството по подадената касационна жалба следва да бъде прекратено, тъй като тя е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивната инстанция.
При този изход на делото, искането на ответните страни по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх.№33507/ 01.12.2014г., подадена от Д. П. П. от [населено място], бул. А. С.” № , ет., ап., против въззивно решение № 1822 от 31.10.2014 г., постановено по възз.гр.д. № 1461/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Д. П. П. от [населено място], бул. А. С.” № , ет., ап., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на В. И. П., М. В. П., Е. В. Б. и Т. В. П., всички от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет., направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 600 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1465/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.