Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
София, 21.07.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр.дело № 345/2009г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. н. с. С., община З., и М. изповедание София, срещу въззивно решение №442 от 17.10.2008г. по гр. дело № 194/2008г. на Смолянския окръжен съд. С определение от 12.08.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК и с оглед конкретните обстоятелства за тълкуване по приложимостта на §2, ал.1 и ал.4 ПЗР ЗВ /ДВ, бр.120/29.12.2002г./ вр.чл.6 ЗИ /ДВ,бр.48/1949г./ за поделенията – местни структури на вероизповеданията, както и относно легитимацията на страните по делото – наличието или липсата на правосубектност на ищеца М. н. с. С., а оттук за надлежните страни – ищци в процеса и съответствието на материалноправната и процесуалноправната легитимация.
В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация „Е” ЕООД, гр. С., счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение 03.12.2007г. по гр.д. № 45/2007г. на Районен съд – Златоград, в частта, с която е отхвърлен искът на М. н. с. С. срещу „Е” ЕООД с правно основание чл.108 ЗС за 2,2 дка, представляващи част от имот пл. № 5* кв.46/гробище/ по плана на с. С. и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен предявеният от М. изповедание гр. С. срещу „Е” ЕООД иск по чл.108 ЗС относно същия имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първият ищец М. н. с. С. е регистрирано като юридическо лице – чл.20 от Закона за вероизповеданията – ЗВ /2002г./, но не е достатъчно да е вписан в регистъра на Общинска администрация гр. З.,но не е регистрирано като юридическо лице в Смолянския окръжен съд. Ето защо този ищец не притежава правосубектност. Относно претенцията на ищеца М. изповедание София за собственост на имота е прието, че е недоказана. Съгласно ЗУТ – чл.61,ал.4, озеленените площи по ал.2 и площите със специфично предназначение по ал.3 гробищни паркове – собственост на държавата и общините, са публична общинска собственост. Те могат да бъдат предоставяни за безвъзмездно ползване само на организации или юридически лица. Според ЗТСУ те са терени със специфично предназначение, за тях се приемат устройствени гробищни планове. Религиозните общности само управляват ритуалните сгради в гробищните паркове. В този смисъл е и разпоредбата на чл.21 Закона на изповеданията-ЗИ /1949г./, действал към 29.12.2002г. Със заповед № 183/1982г. на ОНС Смолян е променено предназначението на терена –старо гробище, за механични цехове на МК„М”, които са изградени и са влезли в активите на „Д” ЕООД. Не е проведена реституция на имота и не е налице отмяна на отчуждаването, поради което и бившите собственици не са активно легитимирани да искат връщане на имота. Съгласно чл.5,ал.2 ЗДС, АДС има доказателствена сила до доказване на противното. Той е издаден на основание чл.148 ППЗДС и установява, че имотът е бил включен в капитала на ЕТД.
С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема следното: Правосубектността на ищеца М. н. с. С. следва да се прецени по реда на §2, ал.1 и ал.4 ПЗР от Закона за вероизповеданията – ЗВ /ДВ, бр.120/29.12.2002г./ вр.чл.6 от Закона за изповеданията – ЗИ /ДВ,бр.48/1949г./. В Закона за вероизповеданията е установен различен законодателен подход по отношение правосубектността на вероизповеданията като на БПЦ се зачита статута и на ЮЛ, чието устройство и управление се определят от устава и /чл.10/. Предвиденият в същия закон режим на регистрация на вероизповеданията установява обаче запазване статута на съществуващите към момента на влизането в сила вероизповедания и техните поделения. Не се предвижда поделение на вероизповедание, което е имало статут на юридическо лице, признат с отменения ЗВ, да загуби този статут при действието на новия закон. По начало отнемането на статут на ЮЛ следва да бъде извършено с изрична правна норма, респ. за прекратяването му пък следва да се предвиди определена процедура. Това в случая не е предвидено с новия ЗИ. Действително разпоредбата на §2,ал.4 от него се предвижда заварените местни поделения на вероизповеданията,в т.ч. на Мюсюлманското вероизповедание, които са юридически лица, да се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство като кметовете на общините предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията. Тази регистрация в случая няма конститутивно действие. Ето защо, ако местното поделение на вероизповеданието е заварено ЮЛ по смисъла на цитираната норма, то не изгубва своята правосубектност по силата на новия закон и поради неизвършване на служебното вписване.
В разглеждания случай предвид конкретните данни по делото, че М. н. с. С. е вписано по реда на чл.16 ЗИ /ДВ, бр.48/1949г./ и ПМС №225/1994г. в регистъра на съответната общинска администрация /удостоверение от 06.06.2001г./, то е юридическа личност по смисъла на чл.6 ЗИ и е заварено местно поделение на изповеданието по смисъла на §2,ал.4 ЗВ. При това положение следва да се приеме, че то е правосубектно и притежава легитимация да бъде страна в исковия процес. Като е приел, че настоятелството не е правосубектно и е обезсилил постановеното по отношение на него решение като е прекратил производството по делото в тази част поради недопустимост, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора по така предявения от настоятелството иск с правно основание чл.108 ЗС. Предмет на този иск с оглед очертания правен спор и в рамките на произнасянето от първоинстанционния съд, без да е проведена процедура по допълване на решението му, е недвижим имот – площ от 2,2 дка, представляваща част от пл.пл. № 532,кв.46 /гробище/ по плана на с. С., по скица №1 – лист 68 по в.гр.д. №194/2008г. по описа на Смолянския окръжен съд. Въззивният съд следва да се произнесе по съществото на спора за собственост на процесния имот на заявеното в исковата молба от ищеца М. н. с. С. придобивно основание и предвид приетите писмени доказателства – частично решение от 11.11.1924г. на Даръдаренския мирови съдия, обгербовано удостоверение от 1925г., нотариална записка от 22.06.1938г., признаващи права на мохамеданската вероизповедна община в. недвижими имоти в с. Е..
По отношение на касационната жалба в частта и относно ищеца М. изповедание София. С оглед необходимостта от разграничаване на надлежните страни – ищци в процеса и съответствието на материалноправната и процесуалноправната легитимация, въззивното решение по отношение на този ответник следва да се отмени. Същият е конституиран в хода на процеса в първоинстанционното производство като не е уточнено на какво основание и различно ли от първоначалния ищец, твърди права на собственост върху същия имот, както и при какво процесуално съотношение е предявен този иск – поддържа ли се твърдение за право на собственост, произтичащо от приложените към исковата молба писмени доказателства или се претендира това право на друго основание, в т.ч. реституция по §5 ЗВ, и кой е титуляр на правото на собственост. След като бъдат уточнени тези обстоятелства, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска като извърши анализ на доказателствения материал и изложи мотиви относно наличието на придобивно основание за всеки от ищците и по възраженията на ответника, в т.ч. налице ли е установено отчуждаване на имота от държавата. Изводите, с които се отричат придобити права на собственост от мохамеданската вероизповедна общност са възприети, без да са уточнени фактическите твърдения на ищеца, без да са обсъдени приложените в тази връзка към исковата молба писмени доказателства и без да се проследи статутът на имота и дали има промяна в титуляра на собственост.
При тези данни следва да се приеме, че крайният извод на въззивния съд за неоснователност на иска, поради недоказана активна материалноправна легитимация, е незаконосъобразен и е постановен при посочените по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав за извършване на съдопроизводствени действия. При новото разглеждане съдът трябва да изясни претенцията на двамата ищци, да обсъди всички релевантни доказателства в тяхната съвкупност и да направи съответни мотивирани изводи по съществото на спора.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №442 от 17.10.2008г. по гр. дело № 194/2008г. на Смолянския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.