О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 141
София,23.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 528 /2009 г.
Производство по чл.274, ал.2, предл.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на М. И. Т. Срещу Определение от 09.04.2009 г. по гр.д. № 3935/2006 г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл.241, ал.3 ГПК (отм.).
В частната жалба се излагат съображения за отсъствието на материалноправните предпоставки за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на ответника по иска.
Ответникът “В” ЕООД изразява становище за недопустимост на частната жалба, а по същество се излагат и доводи за нейната неоснователност.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Същата е насочена срещу съдебен акт от категорията на актовете по чл.242 ГПК (отм.), въз основа на който се издава изпълнителен лист и съгласно чл.244 ГПК (отм.), аналогичен на чл.407 от сега действащия ГПК, същият подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
В производство по чл.192, ал.2 ГПК (отм.) Софийски градски съд отстранил допусната в Определение от 18.02.2009 г. очевидна фактическа грешка, като го отменил и постановил обжалваното сега определение по молбата на “В” ЕООД за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.241, ал.3 ГПК (отм.), като е осъдил жалбоподателката да заплати на молителя “В” ЕООД сумите 6 480 лв. и 1 040 лв.
В съобразителната му част е посочено, че образуваното изп.дело № 4684/2004 г., І отд., 7 участък на ДСИ при СРС въз основа на издадения в полза на настоящата жалбоподателка изпълнителен лист за горните суми е прекратено на основание чл.330, “а” ГПК (отм.) поради погасяването на задължението на “В” ООД, удостоверено с издадена от нея разписка от 10.05.2005 г. за получена сума в размер на 10 500 лв., което обстоятелство обуславяло според съда извод за наличието на предпоставките на чл.241, ал.3 ГПК (отм.) за издаване на обратен изпълнителен лист за връщане на сумите, получени от допуснатото предварително изпълнение на решението, след отмяна на което с влязло в сила решение предявения срещу молителя иск е отхвърлен.
Определението е незаконосъобразно.
Частната жалбоподателка не оспорва наличието на процесуалните предпоставки по чл.241, ал.3 ГПК (отм.), тъй като не е било спорно по делото, че на основание чл.330, б.”а” ГПК (отм.) образуваното по нейна молба изпълнителното производство въз основа на невлязло в сила въззивно решение е било прекратено, както и че признатите й с това решение права срещу ответника след отмяната му по реда на чл.218ж, ал.1, изр.2, предл.последно ГПК (отм.) са били отречени с влязло в сила решение, постановено при новото разглеждане на делото, но оспорва материалноправната легитимация на ответника по молбата му с правно основание чл.241, ал.3 ГПК (отм.).
Ч. нормата на чл.241, ал.3 ГПК (отм.) се осъществява защитата на длъжника в приключилото незаконно принудително изпълнение, като съдът, постановил влязлото в сила решение, с което се установява, че изпълняемото право не съществува, издава на длъжника обратен изпълнителен лист срещу удоволетворения привиден кредитор за връщане на недължимо получените въз основа на изпълнението суми или вещи.
Несъмнено, цитираната разпоредба материализира общия принцип на българското гражданско право за недопустимост на неоснователното обогатяване, и по-специално в хипотезата на връщане на даденото без основание – чл.55, ал.1 ЗЗД. Доказателствената тежест по исковете за връщане на получено без основание, която съобразно общите принципи на гражданския процес се носи от ищеца, в хипотезата на чл.241, ал.3 ГПК (отм.) лежи върху длъжника, който следва да установи, че е удоволетворил привидният кредитор със собствено имущество, т.е да докаже факта на извършеното от него плащане.
От приложеното по делото удостоверение изх. № 76372/18.12.2008 г. на ДСИ при СРС се установява, че образуваното по молба на настоящата жалбоподателка изп.д. № 4684/2004 г. е прекратено на основание чл.330 “а” ГПК (отм.) въз основа на приложена по делото разписка, с която взискателката Т. е декларирала, че на 10.05.2005 г. е получила от лицето Р. И. И. , действащ като управител и представляващ “К” ЕООД сумата 10 500 лв. и че с получаването й се погасява вземането й към длъжника “В” ООД (преобразувано във “В” ЕООД), предмет на принудителното изпълнение.
При така удостоверените от държавния съдебен изпълнител данни следва да се приеме, че в полза на “В” ЕООД не е възникнало вземане към частната жалбоподателка за връщане на получените от нея суми в изпълнителния процес. Погасяването на сумите по издадения й изпълнителен лист е извършено от трето на процеса лице. Вярно е, че задълженията, които не са intuitu personae, могат да бъдат изпълнявани и от трето лице с погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението на длъжника – чл.73 ЗЗД. Но ако изпълнението е направено на привиден кредитор, какъвто е разглеждания случай, вземане за възстановяване на даденото без основание ще възникне в полза на третото лице, а не в патримониума на длъжника, освен ако то е действало от името на длъжника и е изпълнило като негов представител, каквито доказателства липсват по делото.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение, както и поправеното с него определение следва да бъдат отменени, като вместо тях се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата на “В” ООД по чл.241, ал.3 ГПК (отм.).
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 09.04.2009 г., както и поправеното с него по реда на чл.192, ал.2 ГПК (отм.) определение от 18.02.2009 г. по гр.д. № 3935/2006 г. на Софийски градски съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “В” ЕООД за издаване на основание чл.241, ал.3 ГПК (отм.) на обратен изпълнителен лист против М. И. Т. за сумите 6 480 лв. и 1 040.65 лв., получени от допуснато предварително изпълнение на решение от 03.07.2003 г. по гр.д. № 10155/2002 г. на Софийски районен съд, оставено в сила с решение от 24.08.2004 г. по гр.д. № 5125/2003 г. на Софийски градски съд, което след това е отменено и искът й срещу “В” ООД е отхвърлен с влязло в сила решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: