5
определение по гр.д.№ 3517 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3517 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. В. срещу решение № 127 от 31.05.2017 г. по в.гр.д.№ 101 от 2017 г. на Габровския окръжен съд, с което е:
1. потвърдено решение № 330 от 11.11.2016 г. по гр.д.№ 96 от 2016 г. на Габровския районен съд в частта, с която е бил уважен предявеният от Ц. М. Д. срещу И. Б. В. иск с правно основание чл.108 ЗС само в установителната му част- за признаване правото на собственост на Ц. Д. върху 1/2 ид.ч. от общо 19 поземлени имота и
2. обезсилено решението на Габровския районен съд в частта за отхвърляне на предявените от И. Б. В. срещу Ц. М. Д. инцидентен установителен иск за нищожност на саморъчно завещание на П. Б. П. в полза на Ц. М. Д., обявено на 12.06.2015 г. на основание чл.42, б.“б“ ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН и възражение за унижощаемост на това завещание на основание чл.43, ал.1, б.“б“ във връзка с ал.2 ЗН.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторката практика на ВКС /решение № 45 от 06.04.2017 г. по гр.д.№ 3343 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 123 от 28.05.2014 г. по гр.д.№ 7750 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 833 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1221 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 517 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 40 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 и решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 386 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о./ по следните правни въпроси:
1. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото, дори първоинстанционният съд да не се е произнесъл по релевиран довод на страните ?
2. Следва ли при тълкуване волята на завещателя за това какво точно е завещал, съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други изложени доводи и доказателства по делото ?
3. Допустимо ли е въззивният съд, без уведомяване на страните, пряко да изключи част от доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд, съответно да измени съдържанието му относно предявен или не отрицателен установителен иск и недопускане/допускане до разглеждане на възражения, като не даде възможност на страните да вземат становище по изменението на съдържанието на доклада ?
Освен това, касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 19.07.2017 г. ответникът по касационната жалба Ц. М. Д. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационно обжалване на решението приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта му за уважаване на предявения от Ц. М. Д. срещу И. Б. В. иск с правно основание чл.108 ЗС в установителната му част за 1/2 ид.ч. от процесните 19 имота, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на тази идеална част от имотите на основание направено в негова полза завещание от П. Б. П., починала на 05.05.2015 г. Приел е въз основа на събраните по делото доказателства /заключение на експертиза/, че това завещание е написано и подписано от завещателката, поради което възражението на ответницата за нищожност на това завещание е неоснователно.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на предявените от И. Б. В. срещу Ц. М. Д. инцидентен установителен иск за нищожност на саморъчното завещание на П. П. на основание чл.42, б.“б“ ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН и възражение за унижощаемост на това завещание на основание чл.43, ал.1, б.“б“ във връзка с ал.2 ЗН /поради грешка в мотива/, въззивният съд е приел, че в тази част решението е недопустимо, тъй като такъв инцидентен установителен иск и такова възражение не били предявени: В отговора на исковата молба ответницата не е предявила инцидентен установителен иск за нищожност на завещанието, което се потвърждавало и от изричното изявление на процесуалния й представител в първото по делото заседание, проведено на 14.07.2016 г. Съдът е приел, че видно от отговора на исковата молба, ответницата е направила две възражения: за нищожност на завещанието поради това, че не е написано и подписано от завещателката и за липса на ясна воля на завещателката в завещанието, поради което било невъзможно да се установи действителното й намерение. Според съда, не било предявено и възражение за унищожаемост на завещанието поради грешка в мотива, тъй като в отговора на исковата молба нямало изложени твърдения, че при извършване на завещателното разпореждане завещателката е била мотивирана от грешната си представа за фактите и обстоятелствата, които са станали причина за вземане на нейното решение. Нямало и твърдение, че мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставените от касаторката правни въпроси:
1. По първия поставен въпрос /задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото, дори първоинстанционният съд да не се е произнесъл по релевиран довод на страните/ в посочените от касаторката решение № 45 от 06.04.2017 г. по гр.д.№ 3343 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 123 от 28.05.2014 г. по гр.д.№ 7750 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички своевременно направени от страните доводи и възражения, които имат значение за делото в очертаните от въззивната жалба предели.
В съответствие с тази практика на ВКС в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответницата във въззивната й жалба: доводите за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му по инцидентния установителен иск за нищожност на завещанието и по възражението за унищожаемост на това завещание /стр.2, последен абзац и стр.3, първи и втори абзац от въззивното решение/ и доводите за неправилност на първоинстанционното решението поради липса на мотиви на първоинстанционния съд, на конкретна преценка на доказателствата и необсъждане на съществени възражения на ответницата /стр.4, трети абзац от въззивното решение/, а и сам е обсъдил тези възражения, включително и възраженията, че изразената в завещанието воля е неясна, че следва да се тълкува действителната воля на завещателката и с оглед на това тълкуване да се приема, че завещанието не е универсално и че въобще не е изразена воля за разпореждане /стр.3, последен абзац и стр.4, първи абзац от въззивното решение/.
2. По втория поставен въпрос /следва ли при тълкуване волята на завещателя за това какво точно е завещал, съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други изложени доводи и доказателства по делото/ в посочените от касаторката решение № 833 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1221 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 517 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 40 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че когато завещанието не е ясно, съдът следва да го тълкува- като търси действителната воля на завещателя не само с оглед изразеното в него, но и при отчитане на останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя. Отделните разпореждания в завещанието следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях следва да се схваща в смисъла, който произтича от самото завещание.
В съответствие с тази практика на ВКС в обжалваното решение въззивният съд е приел, че изразената в завещанието воля на П. П. следва да се тълкува не само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед събраните по делото доказателства /свидетелски показания, писма от РУ „Полиция“- [населено място] от 2008 г./, при спазване правилата на формалната и житейска логика В конкретния случай, предвид изразената в завещанието воля на П. П. да завещае на ищеца Ц. Д. „имуществото, което притежава- вещи, пари и ценности“ и предвид събраните по делото доказателства, които сочат на лоши отношения между завещателката и сестра й и ответница по делото И. В. и на много добри отношения с ищеца Ц. Д., съдът е приел, че действителната воля на П. П. е била да завещае на Ц. Д. цялото си имущество.
3. По третия поставен въпрос /допустимо ли е въззивният съд, без уведомяване на страните, пряко да изключи част от доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд, съответно да измени съдържанието му относно предявен или не отрицателен установителен иск и недопускане/допускане до разглеждане на възражения, като не даде възможност на страните да вземат становище по изменението на съдържанието на доклада/ в посоченото от касаторката Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада. Само когато във въззивната жалба има доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада.
Второто посочено решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 386 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., в което е прието, че въззивният съд е длъжен да прави нов доклад по делото, представлява неправилна съдебна практика, която е преодоляна с приемане на горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В съответствие с това тълкувателно решение в обжалваното решение въззивният съд не е правил нов доклад по делото, нито е изменял направения от първоинстанционния съд доклад, включително и по отношение на инцидентния установителен иск за нищожност на завещанието и по възражението за унищожаемост на това завещание. В тези части въззивният съд, без да изменя доклада, служебно се е произнесъл по допустимостта на първоинстанционното решение- правомощие, което съдът има съгласно чл.269 ГПК. Въззивният съд не е давал, а и не е бил длъжен да дава указания на страните за събиране на нови доказателства, тъй като във въззивната жалба няма доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради непълнота на доклада или поради липса на указания до страните за доказателствената тежест за ангажиране на доказателства за доказване на техните доводи и възражения.
Поради всичко изложено не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по посочените от касаторката правни въпроси, както бе посочено и по-горе, има постановена практика на ВКС /включително посочената от самата касаторка в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 31.05.2017 г. по в.гр.д.№ 101 от 2017 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Б. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Е. П. П. да заплати на Ц. М. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.11 на основание чл.78 ГПК сумата 200 /двеста/ лв., представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.