ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141
София, 27.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1794/16 г и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез М.Л., прокурор в Окръжна Прокуратура-П. срещу решение № 460 от 17.12.2015 г, постановено по гр.дело № 736/15 г на Пернишки окръжен съд, в частта, с която предявеният от К. М. В. срещу Прокуратурата на РБ иск за присъждане на неимуществени вреди е уважен за сумата 500 лв, искът за лихва за забава върху тази главница е уважен за сумата 10, 30 лв, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1092, 87 лв.
Касационна жалба е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Ответникът по касационната жалба К. М. В. не взема становище по същата.
Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото, според чл. 70, ал. 1 от ГПК. В случая се касае за обективно съединени оценяеми искове, всеки един от които с цена вскоито под 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 50 от 2015 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“.
В разглеждания случай ищецът К. В. е предявил срещу Прокуратурата на РБ искове по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лв и за присъждане на лихва за забава върху главницата от 5000 лв в размер на 371, 60 лв.Всяка една от претенциите е с цена на иска под 5 000 лв, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол.Същото е влязло в сила от деня на постановяването му, а подадената срещу него касационно жалба от Прокуратурата на РБ е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационна жалба с вх.№ 175 от 12.1.2016 г, подадена от Прокуратурата на РБ срещу въззивното решение № 460 от 17.12.2015 г по описа на Окръжен съд-Перник, постановено по гр.дело № 736/15 г.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.