О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София 29.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5672 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ПК”Е.”,представлявана от председателя А. М. и чрез адв.П. Н. срещу решение № 144 от 25.06.13г.по гр.дело № 236/13г.на Окръжен съд – Ловеч,с което е потвърдено решение № 74 от 27.03.13г.по гр.дело № 897/12г.на Ловешкия районен съд.С него жалбоподателят е осъден на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ПК”В.”/в ликвидация/ сумата от 5900 лв обезщетение за ползване без основание на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ,находящ се в [населено място], [улица],за периода 23.04.07г.до 23.03.12г.,ведно със законната лихва от 23.05.12г.до изплащането на сумата.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът ПК”В. „в ликвидация се легитимира като собственик на процесното търговско помещение с нот.акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност -№ рег.№ н.д.№ г.,а освен това е изложил и съображения,че през 2001г.имотът е отписан като държавен и предаден на кооперацията, тъй като 1/2 ид.ч.от него е била кооперативна собственост.Ответникът е установил фактическа власт върху имота от 2002г. и е започнал ползването на помещението без съгласието на собственика и без да плаща наем.Ето защо съдът е приел,че ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца и дължи обезщетение в размер на наемната цена,посочена от вещо лице.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос: следва ли на владелец на имот,за когото още не е изтекла придобивната давност върху същия,да бъде присъдено на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползване на владения от него имот,платимо на трето лице,държащо имота,за периода на давностното владение,преди този период да е изтекъл и собствеността не е придобита по давност от претендиращия обезщетението,не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото такива факти въззивният съд не е приел за установени.Отговорът на този въпрос не би променил правните изводи,мотивирали въззивния съд да уважи претенцията.В мотивите на въззивното решение е прието,че ищецът е бил собственик на ползвания от ответника търговски обект през процесния период.По правни въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.3 от ал.1 на чл.280.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 144 от 25.06.13г.,постановено по в.гр.дело № 236/13г.на Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.