O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 29.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1192 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 9123/12.07.2011 година на П. г. п. т. и т. м.” чрез адв. М.Ш.-АК Стара З. срещу въззивно Решение Nо 111 от 31. 05. 2011 година, постановено по т.д. Nо 219/2010 година на ОС – Стара Загора .
С посоченото решение ,окръжният съд при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е отменил Решение Nо 49д / 09.05.2003 година гр.д.Nо 756/2002 година по описа на РС-Казанлък с което по отношение на [фирма] К. е прието за установено, че собственик на спорните имоти- терен с обща площ от 59 400 кв.м., находящ се в землището на [населено място] , представляващ парцел * с площ 58 200 кв.м. и парцел * с площ 1200 кв.м. , при посочените граници, и на терен от 28 400 кв.м. в землището на [населено място] , представляващ парцел 1 с посочените граници е Д. като на основание чл. 108 ЗС имотите се предадат на Т. п. т. и т. м.- [населено място], а на основание чл. 109 ЗС [фирма] е осъдена да премахне намиращите се в имота постройки под NNоо 1-9 в парцели * и * и NNоо 1, 3 и 4 – в парцел * и е постановено ново решение , с което исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са отхвърлени.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно,необосновано и немотивирано, постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК , с довод , че по възникналите от решението на въззивния съд въпроси :1./ Ако към момента на предявяването на иска няма заявени претенции за възстановяване на земеделска земя и няма отразяване в плана за земеразделяне и на базата на извършено геодезическо измерване може ли да се установи държавната собственост върху терени, намиращи се извън регулацията на населеното място 2./ при липса на стар А. и на КП възможно ли е издаването на нов А. на базата на извършено геодезическо измерване, отразяващо реалната площ на терена, 3/какви трябва да бъдат фактическите основания за установяване право на собственост от страна на държавата при ясната разпоредба на чл. 2 ЗДС, 4./ необходимо и задължително ли е вписването в баланса на училището, на което се предоставя за ползване и управление недвижим имот- публична държавна собственост-да е основание за признаване правото на собственост и 5./ измества ли се доказателствената тежест върху ответника при оспорване на А. , имайки предвид чл. 114 от ППЗДС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация с който се релевират възражения срещу касационната жалба и сочените основания за отмяна на обжалваното решение , не се релевират възражения за недопустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните за данъчната оценка на недвижимия имот , предмет на заявените искове и при спазения срок по чл. 283 ГПК.
След преценката на поставените материално правни и процесуално правни въпроси в контекста на представената съдебна практика, настоящият състав намира , че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
За да отхвърли исковете на „П. г. п. т. и т. м.” [населено място] по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС , въззивният съд е приел , че доколкото е налице оспорване и конкуренция на правни основания за придобиване направо на собственост от страна на ответника спрямо ищеца , в качеството му на процесуален субституент на държавата , то това е в рамките на 10 058 дка, имот Nо * , намиращ се южно от стената на яз.”К.” и записан по разписните листове като собственост на [фирма] [населено място], без да са спорни претендираните по иска за собственост над 88 000 дка терен. Прието е , че ищцовата страна не е доказала , че спорните 10 058 дка се намират в претендирания от тях терен , не е доказала по принцип придобивното основание на терена и сградния фонд по А. 453 и 454. легитимиращия като собственик, след като А. не е титул за собственост.
Поставените в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК правни въпроси нямат качеството на относими към обуславящите изхода на спора по делото мотиви на въззивния съд такива. Така поставените по принцип въпроси по правен проблем , нямат качеството на правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и след като тези въпроси не са свързани конкретно с довод за това , че са решение от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на съдилищата/ ПП ВС , ТР на ОСГК, или решение по чл. 290 ГПК , или че се решават противоречиво, установено на базата на представени влезли в сила решения на съдилищата или, че е налице обоснована нужда от произнасянето на ВКС за да се преодолее създадена погрешна практика на съдилищата , или че е необходимо произнасяне по тълкуване на нови правни норми, то касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Производство по допустимост на касационното обжалване не е самоцел, то се подчинява на установените от чл. 280 ГПК правила и ако касаторът, респ. неговата защита/ която е задължителна / не счита за необходимо да изпълни процесуалните задължения по точното съблюдаване на законовите изисквания при подготовката не само на самата жалба , но и на изложението към нея , то не може да очаква касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество в открито съдебно заседание и съответно да се извърши проверка на обжалваното решение от третата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 9123/12.07.2011 година на П. г. п. т. и т. м.” чрез адв. М.Ш.-АК Стара З. срещу въззивно Решение Nо 111 от 31. 05. 2011 година, постановено по т.д. Nо 219/2010 година на ОС – Стара Загора .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :