О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 05.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№382 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №1908/02.10.13г. по гр.д.№2043/13г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №1737/15.04.13г. по гр.д.№7341/09г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Х. С. М., Н. С. М., С. С. М., П. С. С., А. С. Т., З. С. М. и Л. С. С. срещу С. Ж. С., Д. Ж. С., Т. С. С., Ж. С. С., Красен С. С., Т. Д. Т. и Л. Ж. Ж. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците С. С. М. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на нива от 3 дка в землището на [населено място], местността „Т.”, а понастоящем имот пл.№493 по ПНИ на [населено място], [община].
Въззивният съд е приел, че на ищците, в качеството им на наследници на С. С. М., е възстановена в стари реални граници с решение №42 от 05.03.93г. на ПК В. нива от 10 дка, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ в [населено място], местността „Тумбата”, без посочени съседи на имота. Възстановяването на собствеността е извършено на базата на декларация на заявителя по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ. Същевременно на ответниците, в качеството им на наследници на С. Ж. М., е възстановена в стари реални граници с решение №42 от 05.03.93г. на ПК В. нива от 5 дка, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ в [населено място], местността „У.” при съседи: Ст.А., К. Я., А. С. и В.Н.. Собствеността е била установена с протокол №4/14.03.55г. на комисия по ТПК и служебна бележка за внесените от С. Ж. ниви в ТКЗС. В регистъра към помощния кадастрален план имотът на С. Ж. е обозначен с №28. За да отхвърли предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд е приел, че ищците не са установили идентичност между притежаваната от техния наследодател нива от 10 дка в местността „Тумбата” и спорния имот пл.№493 по ПНИ на [населено място], който е с площ от 4 дка. Такава идентичност не може да се установи нито чрез приетата по делото експертиза, нито от свидетелските показания. Местността „Тумбата” попада в сегашната местност „Летището”, но няма стари планове и карти, които да установят точното местонахождение на имотите спрямо сегашната ситуация. Първият план на местността е помощният кадастрален план, изработен на база на аерофотоснимки и анкета за установяване на собствеността. По този план спорният имот е идентифициран като имот на наследодателя на ответниците. Въпреки че вещото лице не може да установи такава идентичност, това обстоятелство не се отразява на крайния изход по делото, тъй като негов предмет е правото на собственост на наследодателя на ищците, а не собствеността на наследодателя на ответниците. Посочените в декларацията по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ съседи на имота на С. С. М. не съвпадат със съседите на процесния имот. За пълнота на изложеното съдът е добавил, че ищците не са установили и придобивното основание на своя наследодател – 20 г. придобивна давност, започнала да тече от 1930г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те считат, че са установили както придобивното основание на своя наследодател, така и двама от съседите на стария имот, което е достатъчно за установяване на неговата идентичност с процесния имот. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /неточно посочена т.1 ГПК/ по въпроса: „Следва ли да се приеме, че при две позитивни решения на ПК по отношение на двете страни по спора, за земеделски имот в едно и също землище, но в две различни местности и приемайки това обстоятелство въз основа на съдебно-техническа експертиза, изготвена при липсата на планове в землището към спорния момент, искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е спор за материално право”. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №1011/29.12.09г. по гр.д.№3260/08г. на ВКС, ІІІ ГО и решение от 07.07.2004г. по гр.д.№1449/03г. на ІІ ТО на ВКС.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като посочената практика на ВКС е неотносима към спора по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателите въпрос е неясен, а смисълът му не може да бъде извлечен и от оплакванията в касационната жалба. В самото изложение липсва обосновка в какво се състои противоречието между обжалваното въззивно решение и посочените две решения на ВКС. Настоящият състав приема, че такова противоречие липсва. В първото решение №1011/29.12.09г. по гр.д.№3260/08г. на ІІІ ГО иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е бил отхвърлен по същите съображения, по които е отхвърлен и в настоящия случай – недоказана идентичност на притежавания от наследодателя на ищците имот със спорния имот, отразен в картата на възстановената собственост. С второто решение от 07.07.2004г. по гр.д.№1449/03г. на ІІ ТО иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е уважен по съображение, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците е бил собственик на ? ид.част от нива, която е била изцяло възстановена по ЗСПЗЗ на ответниците, като техните възражения за придобиване на тази идеална част по давност от техния наследодател са приети за недоказани. Съставът на ВКС е посочил още, че е недопустимо в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ съдът да се произнася по валидността на решението на поземлената комисия за възстановяването на собствеността, както и искането за отмяна на нотариален акт по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./. Не е налице противоречиво разрешаван въпрос, който да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1908/02.10.13г. по гр.д.№2043/13г. на Варненския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: