O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 05.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 205 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 94 130/24.10.2011 год. на З. Г. И., И. Н. Д. и В. Н. Д. , заявена чрез адв.М. Б.-САК срещу Решение от 18.08.2011 година, постановено по гр.възз.д. Nо 6726/2009 г.Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 20.07.2006 година по гр.д. Nо 8726/2005 година на РС-София по отхвърления установителен иск за собственост , на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./.за признаване правото на собственост по наследство на недвижим имот , възстановен с Решение Nо 5153/21.01.2004 год. на ОСЗ ”О. к.”, а именно дворно място от 843 кв.м. в [населено място] м.”Т. р.”, представляващо реална част от УПИ- * в кв. 32 по плана на м.”В. з.”, попадащо между точки 1-2-3-4-5-6-7-1 по комбинирана скица на имот пл. Nо * на Г. 93 .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че въпросът : задължение на съда ли е служебно да се произнесе за липса на правен интерес от водене на установителен иск за собственост и да прекрати делото, когато страната разполага със осъдителен иск за защита е разрешен от въззивния съд в противоречие със Р по гр.д. Nо 4792/ 2002 год. на СГС-II б отд., с което е обезсилено решение на СРС и производството е прекратено, , а по въпроса : следва ли съдът да изследва към един минал момент кой е бил собственик на процесния имот с оглед установяване на границите му и неговата идентичност , въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Р 1274 от 22.01.2009 год. по гр.д. Nо 5725/2007 г. ВКС-II г.о. и Р 841 от 22.01.2011 год. по гр.д. Nо 1722/2009 год. на ВКС-I отд. по реда на чл. 290 ГПК.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор, съответно от ответника по касация П. А., и И. А., с които се оспорва допустимостта на касационното обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв.,
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима , поради цената на заявения установителен иск под 5 000 лв.
По делото на – л. 11 производство районен съд е представено удостоверение изх. Nо 230019-1491/15.07.2005 година сочещо данъчна оценка на спорния поземлен имот с площ от 3 931 кв.м. от 20 991.50 лв., на базата на която оценка, следва , че предендираната реална част от имота от 843 кв.м. е на стойност от 4501 лв. .
Цената на иска се определя към момента на завеждане на делото , като в конкретния случай , съгласно действащите към 21.10 2005 година правила на чл. 55 б.”б” ГПК / отм./, тази цена съставлява ? от данъчната оценка или се равнява на сумата 1183 лв.
При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявения иск по чл.97 ал.1 ГПК/ отм./ , под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. в редакцията на изм. ДВ. бр.100/2010 година , касационната жалба, постъпила във ВКС на 24.10.2011 год. , се явява недопустима.
На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационна жалба вх.Nо 94 130/24.10.2011 год. на З. Г. И., И. Н. Д. и В. Н. Д., чрез адв. М. Б. -САК срещу Решение от 18.08.2011 година, постановено по гр.възз.д. Nо 6726/2009 г. Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 20.07.2006 година по гр.д. N./2005 година на РС-София по отхвърления установителен иск за собственост , на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за признаване правото на собственост по наследство на недвижим имот , възстановен с Решение Nо 5153/21.01.2004 год. на ОСЗ’О. к.”, а именно дворно място от 843 кв.м. в [населено място] м.”Т. р.”, представляващо реална част от УПИ- * в кв. 32 по плана на м.”В. з.”, попадащо между точки 1-2-3-4-5-6-7-1 по комбинирана скица на имот пл. Nо* на Г. 93 .
ВРЪЩА касационната жалба на З. Г. И., И. Н. Д. и В. Н. Д. като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :