8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 06.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1882 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца М. М. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. К. К. срещу решение № 692 от 22.03.2018г. по т. дело № 6255/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1581 от 07.08.2017г. по т. дело № 6560/2016г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от М. М. К. срещу „Интернешънъл трейнинг енд дивелопмънт център“ ООД, [населено място] искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията от 15.08.2016г. на общото събрание на „Интернешънъл трейнинг енд дивелопмънт център“ ООД за „Приемане на нов съдружник – Н. В. Г. и продажба на дружествени дялове, притежавани от мажоритарен собственик Б. Е. Х. на Н. В. Г.“ и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 733,33 лв. – разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и поради това, че въззивното решение е очевидно неправилно:
1. Поддържа, че първият релевантен въпрос касае доказателствената тежест и редовността на свиканото по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД при неизпълнено от управителя задължение в 2-седмичния срок в случаите, в които едновременно с упражняването на потестативното си право пред управителя от правоимащите не са изпратени и покани за свикване на общо събрание до останалите съдружници, и е решен в противоречие с Решение № 699/15.10.2008г. по т. д. №245/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 11/26.04.2012г. по т. д. № 615/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.
2. Вторият правен въпрос се отнася до редовността на свиканото по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание от управителя след определения 2-седмичен срок и според касатора е в противоречие с Решение № 467/29.09.1992г. по гр. д. № 522/1992г. на ВС, V г. о., Решение № 11/26.04.2012г. по т. д. № 615/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.
3. Касаторът твърди, че третият релевантен за изхода на делото материалноправен въпрос, във връзка с който се е произнесъл въззивният съд, се отнася до приложението на чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ и е решен в противоречие с Решение № 603/21.07.1995г. по гр. д. № 264/1995г. на ВКС, 5-чл. състав, Решение № 171/14.03.2012г. по т. д. № 860/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.
4. Въпросите, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, са следните:
4.1. Редовно ли е свиканото по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД при неизпълнено от управителя задължение в 2-седмичния срок по изр. второ от цитираната разпоредба в случаите, в които едновременно с упражняването на потестативното си право пред управителя правоимащите не са изпратили и покани за свикване на общо събрание до останалите съдружници?
4.2. Допустимо ли е при липса в дневния ред на включен за разглеждане и решаване конкретен въпрос, съдът по пътя на тълкуване съдържащото се в текста на други решения от дневния ред на ОС на ООД да извежда наличието на решение по невъведения въпрос?
4.3. Допустимо ли е при липса в дневния ред на включен за разглеждане и решаване въпрос за даване на съгласие за прехвърляне на дружествени дялове на нов член съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, съдът по пътя на тълкуване съдържанието в текста на други решения от дневния ред на ОС на ООД да извежда наличието на такова съгласие? Може ли в тези случаи решението на съда да замести решение на ОС на ООД при вписване в ТР?
Ответникът „Интернешънъл трейнинг енд дивелопмънт център“ ООД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на предявените искове по отношение на решенията по т. 1, т. 2 А и т. 2 Б от дневния ред на общото събрание на съдружниците в „Интернешънъл трейнинг енд дивелопмънт център“ ООД, проведено на 15.08.2016г., въззивният съд е приел, че същите са взети при спазване на разпоредбите на чл. 129 ТЗ, чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ, както и на клаузите на чл. 23 от дружествения договор.
Констатирал е, че процесното общо събрание е свикано с писмена покана от управителя на „Интернешънъл трейнинг енд дивелопмънт център“ ООД – Г. от 02.08.2016г. в правомощията му съгласно чл. 138 ТЗ да свиква общо събрание на съдружниците по свой почин. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че вписването в поканата, че събранието се свиква във връзка с писмено искане на съдружника Х., не обосновава извод за незаконосъобразност на решенията, тъй като в поканата е изразена ясно и волята на управителя да свика събранието с описания в поканата дневен ред по негов почин. Посочил е също, че свикването на събрание от управителя след изтичане на двуседмичния срок от постъпило искане на съдружник по чл. 138, ал. 2 ТЗ не се явява незаконосъобразно поради това, че установеният в чл. 138, ал. 2 ТЗ срок за изпълнение на задължението на управителя да свика събрание по искане на съдружници с дялове над 1/10 от капитала не е преклузивен, а е установен в полза на поискалите свикването на събранието съдружници, при бездействие на управителя след последния срок сами да свикат събранието.
Изводът за липса на нарушение на чл. 139 ТЗ при свикване и провеждане на общото събрание е аргументиран със съдържанието на отправената и получена от съдружниците покана за свикване на събранието, отговаряща на изискванията на чл. 139 ТЗ за писмена форма и съдържание /с посочен дневен ред на свикваното общо събрание/, както и с взетите решения по т. 1 и т. 2 от дневния ред /приемане на нов съдружник – Н. В. Г. и продажба на дружествени дялове, притежавани от мажоритарния собственик Енвир Х. на Н. В. Г./.
Оплакванията на ищеца за нарушение на закона, доколкото заедно с поканата не били връчени на ищеца относимите към решенията писмени материали, са приети от въззивния съд за неоснователни поради липса на въведено в закона изискване към поканата за свикване на ОС да бъдат прилагани като приложение писмени материали във връзка с точките от дневния ред.
Съдебният състав на САС е приел, че решенията не са взети в нарушение на нормите на чл. 129 ТЗ, чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ и клаузата на чл. 23.1. във връзка с чл. 21.1.2 и 3 от дружествения договор, които преповтарят законовата уредба.
Съобразил е, че съгласно чл. 129 ТЗ прехвърлянето на дялове от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, като предвидената с чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителността на сделката е писмена с нотариална заверка на подписите /редакция към датата на сключване на процесния договор от 15.08.2016г./. Въззивната инстанция се е позовала и на практиката на ВКС /решение 171/14.03.2012г. по т. д. 860/2010г. на ВКС, ТК, II т. о./, съгласно която договорът за прехвърляне на дялове има комплексен характер и реално се сключва под отлагателно условие, доколкото по необходимост предхожда решението на ОС на съдружниците по чл. 137, т. 2 ТЗ, след вземане на което решение настъпва транслативния ефект на договора.
Във въззивното решение е направен извод, че взетите решения по т. 1 и т. 2 А от дневния ред на събранието, проведено на 15.08.2016г., са в компетентността на ОС на съдружниците, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ – правото да приема съдружници и да изразява съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член.
Непрецизният запис в т. 2 от протокола на общото събрание е тълкуван в истинския му смисъл във връзка с т. 1 от дневния ред като изразено съгласие за прехвърляне на дружествените дялове от съдружника Х. на новия член Н. Г., която с решението по т. 1 от дневния ред е приета за съдружник в дружеството именно във връзка със сключения договор по чл. 129 ТЗ от 15.08.2016г., с който съдружникът Б. Х. е изразил съгласие и е прехвърлил собствеността върху притежаваните от него 19 800 дяла от капитала на „Интернешънъл трейнинг енд дивелопмънт център“ ООД.
Съдебният състав е установил също, че решението е взето с изискуемото съобразно чл. 23.1., вр. чл. 21.1.т.3 от дружествения договор и чл. 137, ал. 3 ТЗ мнозинство от 3/4 от капитала.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за доказателствената тежест за установяване законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание поради решаването му в противоречие с практиката на ВКС е неоснователен. Въззивната инстанция не е отхвърлила предявените искове по чл. 74 ТЗ поради недоказване от страна на ищеца незаконосъобразността на свикването и провеждането на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, а в съответствие с практиката на ВКС е обсъдила събраните по делото относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност и въз основа на установената фактическа обстановка е направила извод, че взетите решения по т. 1, т. 2 А и т. 2 Б от дневния ред на общото събрание на съдружниците в „Интернешънъл трейнинг енд дивелопмънт център“ ООД, проведено на 15.08.2016г., са приети при спазване на разпоредбите на чл. 129 ТЗ, чл. 138 ТЗ, чл. 139, чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, както и на клаузата на чл. 23.1 във връзка с чл. 21.1.2 и 3 от дружествения договор. Поради това твърдението за противоречие с Решение № 699/15.10.2008г. по т. д. № 245/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. е неоснователно.
Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по въпроса, относим към редовността на свиканото по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД при неизпълнено от управителя задължение в 2-седмичния срок в случаите, в които едновременно с упражняването на потестативното си право пред управителя от правоимащите не са изпратени и покани за свикване на общо събрание до останалите съдружници. Въпросът не е коректно формулиран, тъй като не съответства на данните по делото и правните изводи на въззивната инстанция, предвид обстоятелството, че процесното общо събрание не е свикано от съдружника, отправил искане до управителя за свикване на общо събрание. Цитираното в касационната жалба Решение № 11/26.04.2012г. по т. д. № 615/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. е неприложимо към настоящия случай, тъй като е постановено при друга фактическа обстановка – общото събрание е свикано от съдружник с дялове над 1/10 от капитала направо с искането до управителя, без да изчака управителят да свика общото събрание в 2-седмичния срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ. По посоченото дело касасационното обжалване е допуснато по въпроса: „Редовно ли е свикано по реда на чл. 138, ал. 2, пр. 2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя, правоимащите са изпратили и покани за свикване на общо събрание“. Съдебният състав на ВКС, ТК е дал следния отговор: „Редовно е свиканото по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя на дружеството, правоимащите са изпратили и покани за свикване на ОС, но само ако същото е проведено след изтичане на 2-седмичен срок, в който управителят сам не го е свикал.“
По настоящото дело общото събрание е свикано от управителя на ответното дружество – Н. В. Г. след изтичането на 2-седмичния срок от искането на съдружника Б. Е. Х., притежаващ над 1/10 от капитала на дружеството, и нотариалната покана за общото събрание с посочен в нея дневен ред, изходяща от управителя на дружеството, е връчена на касатора на 03.08.2016г. Липсват данни за свикване и провеждане на общо събрание от съдружника Б. Х. след изтичане на 2-седмичния срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ, т. е. след 25.07.2016г., и преди свикване от управителя на 03.08.2016г. и провеждане на 15.08.2016г. на процесното общо събрание.
По същите съображения Решение № 11/26.04.2012г. по т. д. № 615/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. е неприложимо и по следващия, посочен от касатора, правен въпрос. В този съдебен акт не е разгледан въпроса „Редовно ли е свикано по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които управителят на дружеството е свикал общото събрание след предвидения 2-седмичен срок от искането на съдружник, притежаващ над 1/10 от капитала?“. Решение № 467/29.09.1992г. по гр. д. № 522/1992г. на ВС, V г. о. също е неотносимо поради това, че в него е разгледан въпросът „как следва да бъде свикано ОС при условие, че дружеството фактически няма управител“, в която хипотеза е прието, че несъблюдаването на срока за свикване на ОС, предвиден в чл. 138, ал. 2 ТЗ, е достатъчно основание за отменяне на приетите в него решения. В настоящия случай общото събрание не е свикано от съдружник, а от управителя в рамките на неговите правомощия.
Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на САС по въпросите относно приложението на чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. Липсва противоречие с решение 171/14.03.2012г. по т. д. 860/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. Въззивният съд изрично се е позовал на посочения съдебен акт, в каузалната част на който съдебният състав на ВКС е приел, че договорът за прехвърляне на дялове има комплексен характер и реално се сключва под отлагателно условие, доколкото по необходимост предхожда решението на ОС на съдружниците по чл. 137, т. 2 ТЗ, след вземане на което решение настъпва транслативния ефект на договора. Решение № 603/21.07.1995г. по гр. д. № 264/1995г. на ВКС, 5-чл. състав е неотносимо, поради това, че установените по конкретното дело факти и съдържанието на поканата за свикване на съответното общо събрание на съдружниците са различни – в конкретната покана от 16.12.1992г. е прието, че „няма ясно, категорично и точно определение на дневния ред на насроченото за 28.12.1992г. общо събрание“, както и се сочат „организационни въпроси“, които ще бъдат разглеждани, като изключването е упоменато в условна форма в случай на неявяване на поканения, което по своето естество е „само едно предупреждение по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване на съдружник, но в никакъв случай не е могло да се приеме, че е редовно уведомление за дневен ред на общо събрание на съдружниците, предвиждащ изключване на съдружник“. В настоящия случай дневният ред за насроченото на 15.08.2016г. общо събрание е ясно посочен.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите по т. 4 по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. От една страна, въпросът по т. 4.1. не съответства на установената от съдебния състав фактическа обстановка и правни изводи в обжалвания съдебен акт. От друга страна, предвиденият в чл. 138, ал. 2 ТЗ 2-седмичен срок за свикване от управителя на общо събрание на съдружниците в ООД не е преклузивен, поради което в правомощията на управителя на съответното ООД е да свика общото събрание и след срока, ако същото вече не е било свикано от съдружника, упражнил правото си по чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ, каквито данни в конкретния случай липсват. Въпросите по т. 4.2. и т. 4.3. не съответстват на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел, че в дневния ред липсва включен за разглеждане и решаване конкретен въпрос, а е съпоставил и анализирал решенията на общото събрание на определения дневен ред, както и поради обстоятелството, че в дневния ред е включен за разглеждане и решаване въпроса за продажбата на дружествени дялове, притежавани от мажоритарния собственик Б. Е. Х. на приетия с оглед т. 1 от дневния ред нов съдружник Н. В. Г., а именно даването на съгласие за продажбата и в този смисъл прехвърлянето на дружествени дялове на нов член съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от Софийски апелативен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 692 от 22.03.2018г. по т. дело № 6255/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.