1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 07.04. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4176/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. Х. П., чрез пълномощника си адв. В. З., е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд, втори състав, № 1450 от 17.06.2019 г. по в. гр. д. № 4922/2018 г., с което е потвърдено решението на Софийския градски съд № 3730 от 08.06.2018 г. по гр. д. № 14288/2015 г., с което е отхвърлен предявеният от Т. Х. П. срещу Н. Д. К. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК.
В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост. Поддържа се, че макар и косвени, събраните по делото доказателства по безспорен начин установяват, че ищецът е придобил имота с получени по наследство и дарение средства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят правни въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото, относими към релевантните за спора факти, и в частност – към оборването на законовата презумпция за принос по чл. 21, ал. 3 СК, както и относно възможността за осъществяване на главно доказване с косвени доказателства.
Ответницата Н. К., чрез процесуалния си представител адв. Даря П., е подала писмен отговор, в който изразява становище за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на обжалвания акт.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че по делото не е проведено пълно доказване на твърдението на ищеца, че закупеният по време на брака недвижим имот е заплатен с негови лични средства, получени по наследство и дарение от родителите му. Изложени са съображения, че сключеното в обикновена писмена форма между ищеца, брат му и майка му „споразумение“, по силата на което той е получил сума в размер на 40000 долара, има естество на доброволна делба, но същата е недействителна, доколкото не отговаря на установената в чл. 35, ал. 1 ЗС форма за действителност. Прието е, че трансформацията на лични средства не се доказва и от изслушаните по делото свидетелски показания, ценени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото показанията на нито една от двете групи свидетели не намира опора в останалите доказателства по делото, а и ангажираните от ищеца свидетели не са били преки очевидци на плащането на цената на апартамента.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правните въпроси по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК : 1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички релевантни по делото факти и доказателствата? и 2.Задължен ли съдът при преценка на събраните доказателства и формиране на вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила?“, не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика, съгласно която съдът преценява доказателствата по делото по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. В случая съдът е основал решението си както на гласните, така и на писмените доказателства, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, с което е спазил съдопроизводствените правила, а преценката на показанията на свидетелите е въпрос на вътрешно убеждение на съда, част от неговата решаваща дейност, правилността на която не се преценява в производството по чл.280 ал.1 ГПК.
Правният въпрос: При разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездното придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай , макар и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, не дава основание за допускане на касационно обжалване. Няма противоречие, както поддържа касаторът посочените от него с решение № 218/01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I г.о., решение № 347/15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 62/08.05.2018 г. по гр. д. № 1840/2017 г. на ВКС, I г.о.. В тези решения е прието, че при преценката дали е налице придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество на единия от съпрузите, следва винаги да се обсъдят всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства. В решенията е посочено изрично, че изводът за влагане на лични средства не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция да бъде оборена. Съобразявайки цитираната практика и данните по делото, в обжалваното решение въззивният съд е анализирал доказателствата и е направил извод, че в случая не е безспорно установено, че към момента на придобиване на процесния имот ищецът е разполагал със сумата от 40000 долара, придобита по наследство и дарение, която да е послужила за плащане на цената на имота.
Въпросът „може ли пълното и главно доказване да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства“ не е обусловил изхода на делото. Въззивният съд не е приел, че пълното и главно доказване не може да бъде осъществено чрез косвени доказателства, а че в конкретния случай не е проведено доказване на тезата на ищеца за извършена пълна трансформация на лични средства. Този извод е направен след преценка на всички доказателства по делото, включително показанията на ангажираните от ищеца свидетели, за които съдът е приел, че никой от тях не е пряк очевидец на осъществено от ищеца плащане. Тъй като показанията им се основават на направени пред тях изявления от ищеца и майка му, съдът не ги е приел за годни да установят релевантния за спора факт на влагането на лични средства на ищеца при закупуване на жилището.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност, защото от мотивите на решението не се установява порок, свързан с нарушение на основни принципи на гражданския процес, явно нарушение на закона или очевидна необоснованост.
С оглед на изложеното, предвид отсъствието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата Н. Д. К. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 2280 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение на адв. Д. П..
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, втори състав, № 1450 от 17.06.2019 г. по в. гр. д. № 4922/2018 г.
ОСЪЖДА Т. Х. П. да заплати на Н. Д. К. сумата 2280 лв. /две хиляди двеста и осемдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: