О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 141
София, 09.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 114 /2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 105146 /21.11.2011 година на Х. И. И. от С. чрез адв. К. Т.- САК с искане за отмяна на Определение от 03.10.2011 година по гр.д. Nо 7466/2011 година на Софийския градски съд , с което е потвърдено Определение от 08.04.2011 година по гр.д. Nо 8058/2007 година на РС- София за връщане като просрочена на въззивна жалба срещу решението на РС по допускане на делбата по гр.д. Nо 8058/2007 год. на СРС-52 с-в.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуалния закон и несъобразяване данните по делото.
С изложение към частната касационна жалба вх. Nо 113796/ 12.12.2011 год.се поддържа основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , по въпросите : кои лица са домашни по см. на чл. 46 ал.2 ГПК / отм./ и по какъв начин се установява това им качество и каква е разликата между постоянен и актуален адрес и реда по който същите се установяват от съда, кога е приложима разпоредбата на чл. 51 ал.2 във вр. с чл. 1 ГПК/ отм./ , с обжалваното определение съдът се е произнесъл в противоречие с Определение Nо 133 от 16.03.2009 година по ч. гр.д. Nо 149/2009 г. на ВКС-I отд., Решение Nо 3077от 25.09.1962 год. по гр.д. Nо 2526/1962 г. на ВС-I. отд., Определение Nо 122 от 25.02.2009 год. по ч.т.д. Nо 108/2009 год. на ВКС- ТК-II отд., Решение Nо 604 от 17.07.1986 г. по гр.д. Nо 306/86 г. на ВС-I отд., Решение Nо 56 от 18.09.1980 год. по гр.д. Nо 44/80 г. на ОСГК на ВС, Решение Nо 3193 от 30.10.1981 год. по гр.д. Nо 2118/1980 год. на ВС-II отд., Решение Nо 1227 от 03.05.1979 год. по гр.д. Nо 35/79 год. на ВС-II отд., и др.
С допълнителна молба , вх. Nо 3220/26.03.2012 година, жалбоподателката Х. И. И. прави искане за спиране на производството по делото, до което се отнася частната жалба, на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК поради висящ исков процес по чл. 21 СК/ отм./.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт , определение за връщане на въззивна жалба срещу решение по допускане на делба на апартамент с данъчна оценка 15089 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Поставените с изложението към частната касационна жалба въпроси не са обуславящи изхода на делото по см. на разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като изводите на съда за просрочие на въззивната жалба не са обусловени от неправилното броене на срокове , считано от датата на връчване на съдебните книжа на лице , което не е от кръга на домашните , нито от факта дали лицето е намерено или на адреса, посочен по делото или качеството на последния като настоящ или актуален адрес, на който лицето може да бъде намерено за надлежното връчване на съдебните книжа .
Данните по делото сочат , че частната жалбоподателка Х. И. , на дата 03.06.2008 година / датата на подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. Nо 4574/2008 год. на ВКС-I. отд. по реда и на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК / е поддържала теза , че решението по допускане на делбата на процесния имот /за който счита че е лично имущество/ е в сила.
Подаването на молбата за отмяна към датата 03.06.2008 година сочи, че дори и да не е била редовна процедурата по връчване на съдебните книжа за изготвено решение, след като страната , упражнявайки предоставено и от закона процесуално право да иска отмяна на влязло в сила решение , счита, че има основание да заяви молбата си и съответно да я поддържала по делото в отменителното производство, то считано от датата 3.06.2008 година , по отношение на него ,срокът за обжалване е изтекъл . Ако Х. И. не считаше , че решението е влязло в сила, както се поддържа с подадената едва на 15.03.2011 година въззивната жалба, то същата следваше да упражни първо правото си на жалба по реда на редовния инстанционен контрол, а не да иска отмяна по реда на извънредния способ на отмяната.
Подаването на въззивна жалба срещу решението по допускане на делбата , с довод , че решението не е влязло в сила тъй като за него жалбоподателката е „ узнала случайно от обаждането по телефона на вещото лице по делото” във втората фаза на делбения процес, съставлява форма на злоупотреба с право при неточна и некоректна интерпретация на фактите. Влизането в сила на съдебното решение по допускане на делбата , считано от датата на безспорния факт за узнаване на решението на първата инстанция най-късно към 03.06.2008 година – датата на сезиране на ВКС в производство по отмяна , налага извод , че констатацията на съдилищата администриращи редовността на въззивната жалба за просрочие на същата и съответно за връщането и , не касаят повдигнатите с изложението на частната жалбоподателка в настоящото производство процесуално правни въпроси за лицето получател на съдебните книжа и за адреса на връчване на същите.
Ето защо , след като поставените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК са неотносми към решаващите изводи на въззивния съд , то и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По искането за спиране на делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, настоящият състав намира , че такова искане не може да бъде предмет на обсъждане в производството по чл. 274 ал.3 т.1 във вр. с чл. 274 ал.1 т.1 ГПК. В рамката на производството по обжалване на определенията , чл. 277 ГПК визира единствено частна хипотеза на спиране изпълнението на обжалваното определение. Основанията за спиране по чл. 229 ГПК визират спиране развитието на общия исков процес и компетентен да се произнесе по това искане е само съдът , пред който делото е висящо, поради което пред настоящия състав искането следва да бъде оставено без разглеждане.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 278 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 105146 /21.11.2011 година на Х. И. И. от С., заявена чрез адв. К. Т.- САК с искане за отмяна на Определение от 03.10.2011 година по гр.д. Nо 7466/2011 година на Софийския градски съд , с което е потвърдено Определение от 08.04.2011 година по гр.д. Nо 8058/2007 година на РС- София за връщане като просрочена на въззивна жалба срещу решението на РС по допускане на делбата по гр.д. Nо 8058/2007 год. на СРС-52 с-в.
Оставя без разглеждане искането по молба вх. Nо 3220/26.03.2012 година на жалбоподателката Х. И. И. за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК поради висящ исков процес по чл. 21 СК/ отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: