ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141
София, 08.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 692/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”С” О. – гр. С. срещу Решение № 173 от 18.VІІ.2008 г. по т.д. № 3/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 326 от 25.ІХ.2007 г. по т.д. № 66/ 2007 г. на Плевенски окръжен съд, с което по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, предявен от “Л” О. – гр. П. срещу “С“О. – гр. С., е обявен за окончателен предварителен Договор от 11.VІІ.2006 г. за описания недвижим имот, с оплакване за неправилност на решението.
Жалбоподателят в касационната жалба и в писмено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалнопра – вен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВС. Излага, че съдът е приел за доказателствено средство обясненията на управителя на “Л” О. , съставляващо твърдение, което подлежи на доказване, в който смисъл са: Решение № 883/ 5.ІV.1969 г. по гр.д. № 390/ 1969 г. на ВС, Решение № 226/ 26.І.1977 г. по гр.д. № 1971/ 1976 г. на ВС и Решение на ВАС по адм.д. № 8097/ 1999 г. Жалбоподателят обсъжда събраните в двете инстанции писмени доказателства за плащане на цената на обещания за продажба имот, характера на фактурата, като свидетелстващ документ, в смисъла, изразен от ВКС в Решение № 987/ 26. ХІ.2004 г. по гр.д. № 157/ 2004 г. Жалбоподателят възразява по правилността на извода, че е налице валидно решение на ОС за продажба на имота, тъй като Решение на ОС на “С” О. от 6.VІІ.2006 г. не съдържа съгласие за всички съществени елементи от договора, имотът не е индивидуализиран и поради липса на решение на ОС, продажбата е недействителна, в който смисъл е Решение № 1056/7.ІІ.2006 г. на ВКС по т.д. № 354/ 2005 г. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “Л” О. – гр. П. с писмен Отговор оспорва основателността на касационната жалба и на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е уважен иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи съществения материалнопра – вен и процесуалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, за които поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
І. С оглед данните по делото могат да се изведат разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси, обусловили съдържанието на постановеното решение: налице ли са основания за обявяване на предварителния договор за окончателен, включително има ли решение на ОС на продавача за разпореждане с вещта, и основателно ли е възражението за прекратяване на договора съгласно чл. 13 от същия.
ІІ. Жалбоподателят поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС съществени процесуално – правни въпроси: 1. за доказателствената стойност на обясненията на управителя, 2. за валидността на решение на ОС за разпореждане с имота, оспорено от продавача и 3. за доказателствената стойност на писмените доказателства за плащане на цената. С оглед данните по делото следва да се приеме, че тези въпроси може да са важни, но не са съществени, тъй като от тях не зависи изходът на делото, поради което е без значение каква е практиката на ВКС по тези въпроси. 1. В обжалваното решение не се съдържат правни изводи, изведени въз основа на обясненията на управителя В. С. , дадени в съдебно заседание на 22.ІV.2008 г. Съдът при излагане фактите по делото, е посочил на стр.3, ред 6 отдолу-нагоре от решението в какъв смисъл са обясненията на управителя, а изводите си за плащането на цената е направил, като е обсъдил доводите на страните, като е посочил, че ответникът не е оспорил своевременно писмените доказателства и като е обсъдил тези доказателства. Затова няма отношение към делото трайната съдебна практика за доказателствената тежест на страната да установи изгодни за нея факти, изразена и в посочените от жалбоподателя Решение № 883/ 5.ІV.1969 г. по гр.д. № 390/ 1969 г. на ВС и Решение № 226/ 26.І.1977 г. по гр.д. № 1971/ 1976 г. на ВС. Решение на ВАС по адм.д. № 8097/ 1999 г. не може да бъде обсъждано, тъй като чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК има предвид практиката на ВКС, а не на ВАС. 2. За доказателствената стойност на писмените доказателства за плащане на цената. За да приеме, че същите установяват плащане, съдът е посочил, че са оспорени несвоевременно – във въззивната инстанция, обсъдил е възражението на ответника и събраните доказателства, че плащанията са извършени във връзка с други отношения на страните, като е изложил съображения защо приема същото за неоснователно. Поради това въззивният съд не е решил въпроса за доказателствената стойност на фактурите в изложения от жалбоподателя смисъл, този въпрос не е съществен процесуален въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 987/ 26. ХІ.2004 г. по гр.д. № 157/ 2004 г. на ВКС, на което се позовава жалбоподателят и което няма приложение. 3. За оспорването на решението на ОС. Продавачът е поддържал, че липсва решение на ОС за разпореждане с имота, тъй като не е индивидуализиран имотът в Решение на ОС на “С” О. от 6.VІІ.2006 г. и липсва идентичност между имота, посочен в Решението на ОС, и този в предварителния договор. За да приеме възражението за неоснователно, съдът е обсъдил събраните доказателства, въз основа на които е стигнал до извод, че ответникът е собственик на имота, че Решението на ОС на “С” О. от 6.VІІ.2006 г. се отнася за имота, и че е доказана идентичността на имота, посочен в документите за собственост, с този в предварителния договор. Касае се за изводи, направени въз основа на фактите по делото, които факти винаги са конкретни за отделния правен спор, поради което не може да се приеме, че повдигнатият от жалбоподателя въпрос съставлява въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, включително изразената в Решение № 1056/ 7.ІІ.2006 г. на ВКС по т.д. № 354/ 2005 г. Ако съдът с оглед данните по делото е направил неправилен извод за валидността на решението на ОС за разпореждане с имота, на поддържаното от ответника основание (липса на индивидуализа -ция и липса на идентичност), оплакването в тази връзка съставлява основание за касационно обжалване на неправилно решение по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Или в заключение може да се обобщи, че въззивният съд не се е произнесъл по изложените от жалбоподателя съществени процесуалноправни въпроси.
За да уважи иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валиден договор – обещание за продажба, че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот, идентичен с описания в нот.акт за собственост №63/2004 г. и Заповед РД 12-317/17.V.2004 г. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно решение на ОС на “С”О. за разпореждане с имота, по съображения, че такова е взето с Решение на ОС на “С” О. от 6.VІІ.2006 г., че е неоснователно оспорването на същото от ответника, следователно е налице формирана воля на продавача за прехвърляне правото на собственост върху процесния имот. Относно задължението на купувача за плащане на цената съдът е направил изводите си въз основа на представените делото квитанции и фактури, оспорени несвоевременно от ответника, обсъдил е и възражението на ответника, че плащанията се отнасят до други отношения на страните, приел е възражението за неоснователно, и е уважил иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД.
По така разрешените съществени материалноправни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по исковете по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, а и жалбоподателят не излага съображения, че е налице произнасяне по тези въпроси в противоречие с тази практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 173 от 18.VІІ.2008 г. по гр.д. № 3/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: