ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141
София12.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 86/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”А” А. – гр. П. срещу Решение № 191 от 15.VІІ.2008 г. по гр.д. № 297/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 84 от 28.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 62/ 2007 г. на Плевенски окръжен съд, с което “А”А. – гр. П. е осъдено да заплати на “С” А. – гр. С. лв. – лизингова вноска за м.І.2007 г. и 276 лв. неустойка по Договор № 003/LIZ/ 24.ІІІ.2005 г., 17 068 лв. – лизингова вноска за м.І.2007 г. и неустойка 597 лв. по Договор № 004/LIZ/ 24.ІІІ.2005 г., 13 950 лв. – лизингова вноска за м.І.2007 г. и неустойка 488 лв. по Договор № 005/LIZ/ 24.ІІІ.2005 г., всички със законната лихва от 2.ІV.2007 г., с оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на решението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и в Молба от 6.І.2009 г. жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – за договора за лизинг – нов вид договор, по който е недостатъчна практиката на съдилищата, както и по договор за лизинг, подписан след проведена обществена поръчка. Сочи и съществен процесуалноправен въпрос – задължението на съда за преценка на всички доказателства и доводите на страните, задължението да основе решението върху приетите за установени обстоятелства и закона – за който поддържа, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, сочи и въпроса за подлежащите на касационно обжалване въззивни решения – за който поддържа, че е решен в противоречие с т. 1 на ТР № 1/ 2001 г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба “С” А. – гр. С. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно-то решение, с което са уважени предявените искове за 7895 лв. – лизингова вноска за м.І.2007 г. и за 276 лв. неустойка по Договор № 003/LIZ/ 24.ІІІ.2005 г., за 17 068 лв. – лизингова вноска за м.І.2007 г. и неустойка 597 лв. по Договор № 004/LIZ/ 24.ІІІ.2005 г. и за 13 950 лв. – лизингова вноска за м.І.2007 г. и неустойка 488 лв. по Договор № 005/LIZ/ 24.ІІІ.2005 г. Изложени са съображения за действителността на посочените три договора за лизинг и за волята на страните, съдържаща се в тях, като не е уважено позоваването от ответника на договори за лизинг от 28.ІІІ.2008 г., за които съдът е приел, че са сключени след договорите за обществена поръчка от 24.ІІІ.2005 г. и че е налице забраната по чл. 4 (изм.) ЗОП. Като е взел предвид признанието на ответника, съдържащо се в Протокол от 18. Х.2005 г. и размера на задълженията, установени от икономическата експертиза, съдът е уважил претенциите за неиздължени лизингови вноски за м.І.2007 г. по всеки от трите договора, както и за договорни неустойки.
Жалбоподателят сочи съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд: за договора за лизинг, както и за договор за лизинг, сключен след проведена обществена поръчка и поддържа, че това е нов вид договор, по който е недостатъчна съдебната практика, поради което тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Искането за допускане на касационно обжалване на решението по така поддържаните съображения, на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, е неоснователно. Изричните разпоредби на закона за договорите за лизинг се прилагат от приемането на ТЗ, в сила от 1.VІІ.1991 г., по които има установена съдебна практика. Разпоредите на чл. 342 и сл. ТЗ са точни и конкретни и тълкуването им не поражда някакви проблеми. В конкретния случай с оглед данните по делото съдът е съобразил и обстоятелството, че ищецът “С” А. – гр. С. е определен за изпълнител, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, поради което е взел предвид и разпоредбите на ЗОП, действали към датата на сключване на лизинговите договори. В резултат на преценката на конкретни факти и обстоятелства по делото, съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за недействителност на договорите, правилността на който извод не може да се обсъжда като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос е относим към основателността на касационната жалба, съгласно чл. 281 т. 3 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС съществен процесуалноправен въпрос – за задължението на съда за преценка на всички доказателства и доводите на страните и задължението да основе решението върху приетите за установени обстоятелства и закона – и сочи, че въззивният съд е решил и въпроса за подлежащите на касационно обжалване въззивни решения в противоречие с т. 1 на ТР № 1/ 2001 г. на ВКС, и иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Искането е неоснователно. Няма спор, че е постоянна и непротиворечива практиката на ВКС относно задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона – чл. 188 ал. 1 и 2 ГПК (отм.) и чл. 12 и чл. 235 ал. 2 ГПК, при съблюдаване на която практика е постановено и въззивното решение. Въпросът, поддържан от жалбоподателя, че в обжалваното решение в противоречие с т.1 на ТР №1/ 2001 г. на ВКС, съдът е посочил, че не подлежи на обжалване, не съставлява разрешен от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, тъй като не се е отразил на изхода на делото – независимо от извършеното посочване в този смисъл, по подадената касационна жалба е образувано производство по чл. 288 ГПК.
С оглед изложеното не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 191 от 15.VІІ.2008 г. по гр.д. № 297/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: