О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№141
гр.София,16.03.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 985/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК”У”А. , гр. С., подадена чрез процесуалния представител адвокат Р. Б. от АК-Русе срещу решението на Варненския апелативен съд № 75/23.04.2009 год., постановено по в.т.дело № 101/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Разградския окръжен съд № 17/03.11.2008 год. по т.дело № 15/2008 год., с което е осъден ответника-касатор на основание чл.226 КЗ да заплати на Фонд „Републиканска инфраструктура”, гр. С. сумата 1 558,27 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди наложили ремонт на мантинелата на път ІІ-49 Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан при километър 42+129 в резултат на ПТП, причинено на 06.06.2007 год. от шофьора на л.а.”С” с ДК № Р* чиято „гражданска отговорност” е застрахована в ЗК”У”АД. С първоинстанционното решение са присъдени още 114,33 лева – мораторна лихва на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата, както и 84,90 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят най-общи оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становище, че неправилно съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди в полза на ищеца, който не е застраховано лице по имуществена застраховка при ответника.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК без да излага конкретни доводи относно наличието на основания за касационно обжалване. Не е посочен същественият материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по отношение на който е налице твърдяната противоречива съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба АПИ”О” Разград/като правоприемник на Национална агенция „П”, която е правоприемник на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” по силата на ЗИД на Закона за пътищата/ излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в касационната жалба основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по ч.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за д о пускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора и е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, както и искът за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на присъденото обезщетение, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че процесните щети са настъпили на 06.06.2007 год. в резултат на ПТП, причинено от водача на застрахования при ответника по застраховка „гражданска отговорност” л.а. „С” с ДК № Р* който се е блъснал в мантинелата на пътя, което е наложило ремонта й. Безспорно е установена причинно-следствената връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и настъпилите вреди-предмет на спора, което се потвърждава и от съставения протокол от 06.06.2007 год. на РДВР-Разград, представен като доказателство по делото. При тези фактически данни е направен решаващият извод, че застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на процесния автомобил дължи обезщетение за причинените имуществени вреди в рамките на застрахователната сума.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е посочил същественият материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Не е изложил никакви доводи, нито е представил данни за наличие на противоречива съдебна практика по приложението на разпоредбите на чл.45 ЗЗД и чл.226, ал.1 КЗ. Наведените в касационната жалба съображения във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърдяната необоснованост и процесуални нарушения във връзка с цялостното обсъждане на доказателствения материал и извършената от решаващият съд преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци относими към правилността на поставения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която има предвид наличието на противоречива съдебна практика на съдилищата по поставения съществен правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Неправилно е поддържаното от касатора становище, че недължимо е присъдено обезщетение за нанесени имуществени вреди, тъй като не се касае за имуществена застраховка на пострадалия, а за застраховка „гражданска отговорност”, сключена между ответника и причинителя на вредите. В постоянната и непротиворечива съдебна практика се приема, че при нанесени щети вследствие ПТП, виновният водач дължи обезщетение както за неимуществени, така и за имуществени щети. С договора за застраховка „гражданска отговорност” застрахователят на виновния водач се задължава да покрие в границите на определената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Право на избор на увредения е дали да претендира дължимото обезщетение от делинквента на основание чл.45 ЗЗД или пряко от неговия застраховател по реда на чл.226, ал.1 КЗ. В същия смисъл са и приложените към касационната жалба р. № 1003/09.05.1968 год. по гр.дело № 291/1968 год. на ВС-І г.о., р. № 396/18.03.2008 год. по гр.дело № 94/2008 год. на ОС-Враца, р. от 29.09.2003 год. по гр.дело № 1436/2002 год. на САС. Евентуалното различие в крайния изход на делата е изцяло в зависимост от установените факти по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към уеднаквяване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, който е предмет на настоящото дело, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложен от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 75/23.04.2009 год., постановено по в.т.дело № 101/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/