4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1410
С. 29.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1127/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Ц. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адвокат П. С., срещу въззивно решение № 121 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 82/2011 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 647 от 7.01.2011 г. по гр. дело № 1750/2010 г. на Габровския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. И. Ц. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за сумата 10 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, резултат от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.
Ответната страна Прокуратура на Република България не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос относно ангажиране отговорността Прокуратурата на Република България по чл.2 З. когато лицето е било признато за невиновно и оправдано, поради декриминализиране на деянието в хода на съдебното производство и постановената оправдателна присъда има ли последици идентични с последиците на оправдателната присъда, постановена на основание чл.304 НПК, както и как следва да се квалифицират действията на държавните органи посочени в чл.2 З., предхождащи оправдателната присъда.
С обжалваното решение Габровският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Ц. И. Ц. срещу Прокуратура на Р. България иск за заплащане на сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, по съображения, че при декриминализиране на деянието извършените от държавните органи действия не са незаконни, какъвто е принципът и при извършени процесуални действия преди изтичане на абсолютната давност или амнистиране на деянието, т.е. не се дължи обезщетение, тъй като действията са били законни.
По поставения в изложението правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като последиците от декриминализирането са идентични с даденото разрешение в ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, касаещи декриминализиране на престъплението в случаите на амнистия. Д. амнистия, покриваща първото предложение на чл.83 НК заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния, т.е. прави престъпното деяние, обхванато от амнистията, несъществуващо за наказателното право. В настоящия случай по време висящността на наказателното производство на 13.10.2006 г. е влязъл в сила З. /ДВ бр.75/2006 г./, който с промяната на чл.354а НК, във всички състави, се явява по-благоприятен за подсъдимия-декриминализирано е превозването на наркотични вещества, с изключение на специалната хипотеза уредена в ал.4 на новата редакция на чл.354а НК, която не е осъществена от ищеца. Тъй като в основния текст на престъплението по чл.354а, ал.1 НК вече не е включено изпълнителното деяние “превозва”, по това обвинение ищецът е признат за невиновен и оправдан на основание чл.2, ал.2 НК от Върховния касационен съд с решение № 85 от 27.02.2007 г. по нох.д. № 794/2006 г. Даденото в т. 8 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС разрешение, че процесуалните действия, извършени преди амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни намира приложение и при декриминализиране на деянието, тъй като последиците са едни и същи. Това, че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до амнистията, респ. до декриминализиране на дадено престъпление. С влизане в сила на 13.10.2006 г. на ЗИД на НК, с което в основния текст на престъплението по чл.354а, ал.1 НК вече не е включено изпълнителното деяние “превозва” и превозването на наркотични вещества вече не е престъпление, поради което ищецът е признат за невиновен и оправдан от Върховния касационен съд по обвинението за което е бил осъден не му дава право на обезщетение, защото процесуалните действия извършени до този момент са били законни. В тази хипотеза не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни- т.е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата.
Предвид изложеното макар поставеният въпрос да е обуслащ за изхода на делото, с оглед даденото разрешение в посоченото тълкувателно решение, че действията на правозащитните органи са законни, последните не носят отговорност. Конкретната хипотеза е сходна, тъй като е декриминализирано превозването на наркотични вещества в хода на наказателното производство, то действията на правозащитния орган до този момент са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи, а в случая извършените действия са били законни, поради което поради липса на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие със задължителното тълкуване на материалния закон, дадено в ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 121 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 82/2011 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: