ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1411
София, 10 декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4866 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 464/16.03.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 12/2015, с което е потвърдено решение № 4715/16.10.2014 на Варненския районен съд по гр. д. № 4228/2014, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за връщане на заем по чл. 240 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите И. С. С. и Р. И. Д., представлявани от адв. Г. Н. от АК – Д., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства по делото и за допустимостта на свидетелски показания за установяване на симулация, когато изходящ от другата страна документ не се отнася пряко до сключения договор, но съдържащото се в него волеизявление, съпоставено с всички доказателства по делото, прави вероятно твърдението за привидност и по материалноправия въпрос опорочен ли е сключеният договор за заем поради заобикаляне на закона при нарушаване на забраната по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата И. С. Ц. не е изразила становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците И. С. С. и Р. И. Д., встъпила като солидарен длъжник по чл. 101 ЗЗД, дължат на ищцата връщане на получения заем, ведно със законната лихва, тъй като между страните е налице валидно заемно правоотношение. За процесната сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответниците са възразили в законоустановения срок, поради което е образувано производство по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането. Ответниците поддържат, че договорът за заем е симулативен, тъй като с него се прикриват отношения във връзка с незаплатена продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт между [фирма], В. и първия ответник, както и за нищожност поради заобикаляне на законовата забрана за плащане в брой на суми над 15.000 лева, съгласно чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, тъй като страните са сключили още два договора за заем, съответно на 13.12.2012 г. и на 15.12.2012 г., като и двата са на стойност от по 5.000 евро. Съдът е приел, че възражението на ответниците за привидност на договора, е неосновантелно, тъй като при симулативните сделки привидността е между същите лица, а в случая договорът за продажба е сключен с трето лице, като продажната цена по сделката е заплатена изцяло по банков път видно от приложена вносна бележка от 12.12.2012 г. Въззивният съд е счел представената по делото декларация – приходна разписка от 12.12.2012 г., от която е видно, че ответникът е предал на ищцата сумата 6.380 евро, представляваща част от продажната цена на складов парцел, собственост на [фирма], не съдържа изявления на ищцата относно процесния договор за заем, правещи вероятно твърдението на ответниците, че изразеното в него съгласие е привидно и не може да бъде приета като „начало на писмено доказателство”, обуславящо допустимост на свидетелските показания, с оглед установяване обусловеност на процесния договор за заем с плащането на цената по договора за покупко-продажба на недвижим имот. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за сключването на договора с цел заобикаляне на законовата забрана за плащане в брой на суми над 15.000 лева, съгласно чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което е приел, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем, по което ответниците не твърдят и не представят доказателства за връщане на заетата сума, поради което първоинстанционният съд правилно е уважил като основателен предявеният иск.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Предявеният иск е за връщане на заем, чийто размер е без значение за валидността на договора. Нарушаването на Закона за ограничаване на плащанията в брой има за последица административнонаказателната отговорност на деца, то няма значение нито за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича вземането.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 464/16.03.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 12/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.