О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1412
София,12.10. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1013 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Сдружение Регионални научнотехнически съюзи с дом на науката и техниката – Пловдив чрез адв. Т против решение № 65/11.03.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1093/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Обжалваемият интерес е над 100 лв., с което е спазено и условието на чл. 280, ал. 2 ГПК
Представено е изложение по чл. 285 ГПК, с което е изпълнена разпоредбата на чл. 284, ал. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата и насрещната страна С. Д. К. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорил, че касационната жалба е неоснователна.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение съдът е отхвърлил частично предявени искове по чл. 203, ал. 2 КТ за заплащане на причинени вреди от неизпълнение на договор за управление на сдружението поради сключване на неизгодни допълнителни споразумения от 01.07.2004 г. съответно към договор за наем от 11.02.2004 г. и към договор за наем от 01.08.2001 г. – по 32 070 лв. за всяко.
Съдът е установил, че К. е представлявал сдружението по силата на договор за управление. В правомощията му е и да сключва договори за предоставяне на помещение на сдружението под наем.
С анекси от 01.07.2004 г. той е договорил с наемателите по двата наемни договори да извършат ремонтни дейности в наетите обекти за сметка на наемодателя. Съдът е приел, че с това не е увредено сдружението, защото болшинството от извършените ремонтни дейности съставляват по своя характер основен ремонт, а това е задължение на наемодателя. Закупуването на допълнително оборудване от наемателя, след като е останало в собственост за наемодателя, също не го уврежда.говорката с единия от наемателите „Е” ООД в частта за озеленяване на прилежащата тротоарна площ, съдът е приел за увреждащо наемодателя, тъй като собственик на тротоара е не той, а общината, но че липсва умисъл у управителя на сдружението.
Представеното с изложението решение от 18.09.2003 г. по въззивно гр.д. № 477/2003 г. на Пловдивския апелативен съд е незаверен препис, без данни дали е влязло в сила.
Приложените нямат отношение към спора, който е по чл. 203, ал. 2 КТ, нито със съображенията на въззивния съд, върху които е изградил крайния резултат по спора. Следователно, не може да служи като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
От друга страна, с него не са разгледани процесуалноправни или материалноправни въпроси, които да са разрешени от въззивния съд в обратен смисъл.
Същото се отнася и до Р– 1511-ІГО ВС РБ и Р-1328-2000 V ГО ВКС, на които касаторът също се позовава.
В заключение, не следва да се допуска до касационно обжалване.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 65/11.03.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1093/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: