2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1413
гр.София, 10 декември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5498 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. А. от [населено място], представлявана от адв.С. С., срещу въззивно решение №113/06.07.2015г. постановено по възз.гр.д.№233/2015г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение №437/11.03.2015г. по гр.д.№2156/2014г. на ОС – Варна в обжалваната му част, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за разликата над 29 337лв. до размера на сумата 48 895 лева, представляваща левовата равностойност на сумата 10 000 евро.
В касационната жалба се поддържа, че решението на АС – Варна е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В представеното от касаторката изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени основания за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ „Може ли и ако „да” кога може? – водещият процеса орган да взема становище по всички въпроси, които имат значение и връзка за решаването на делото, основани на закона и на своето вътрешно убеждение”; 2/ „Съдът е длъжен по силата на процесуалния закон или не е длъжен – като възможност за самостоятелна преценка – да взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, основани на закона и своето вътрешно убеждение, а само по структурно определящите правни факти, които формират изводи на неговото решение, съгласно чл.7, чл.10, чл.12, чл.17, чл.153, чл.146 ал.1 т.4 и чл.235 ал.2 ГПК”. Изложени са доводи, че „постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост”, като дословно са възпроизведени части от съдържанието на ТР№6/2013г. на ОСГК и ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, но без връзка с конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата Ж. С. Ж., в срока по чл.287 ГПК, не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че след едностранното прекратяване на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] от жалбоподателката – купувач по сделката, поради неизпълнение от страна на продавачите, чийто наследник е ответникът, авансово платените суми от продажната цена са останали престирани без основание, поради което се дължи връщането им. Претенцията е отхвърлена в частта за сумата от 10 000 евро, която ищцата е твърдяла, че е платила като капаро по сделката, към датата на сключване на предварителния договор. След съвкупен анализ на доказателствата по делото и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът е приел, че твърдението на ищцата за плащане на капаро в посочения размер от 10 000 евро не е доказано нито с оглед формулировката на клаузата по чл.3 от предварителния договор, нито е установено в хода на делото с допустимите за това доказателствени средства. С тези решаващи изводи, искът за връщане на отпаднало основание / чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД/ на платеното по предварителния договор е уважен за сумата от 15 000 евро /част от продажната цена/ и е отхвърлен като недоказан за разликата от 10 000 евро, претендирана като заплатено капаро в деня на сключване на договора.
Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид.
В случая, в документа, който трябва да представлява изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, липсват изведени ясни, точни и конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Доколкото в този документ се съдържат въпросителни по граматическата си характеристика изречения, те не формират не само „правен въпрос” с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК, но и въобще конкретен смислово и логически изведен въпрос в най-общия смисъл на думата. Отделно от това, както многократно е посочвал ВКС в актовете си, доводите на касатора за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за допуснати процесуални нарушения при разглеждането на спора и за необоснованост на изводите, не са нито основание за допускане на касационния контрол, нито могат да служат за надлежна аргументация на цифрово сочените от страната текстове на нормите по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК в етапа на селектиране на жалбата.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №113 от 06.07.2015г. постановено по възз.гр.д.№233/2015г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.